Погледнах отново. Майка ми беше права. Точно на това приличаше.
— Трябва да я покажеш на Оуен — лукаво додаде тя.
Знаеше за Оуен. Всъщност се запозна с него. И странно, като се имат предвид постоянните й подозрения към всяко нещо, което ми пречеше да прекарвам времето си с нея, например работата ми, тя го хареса. Казах й да не се притеснява, защото няма задълго да бъде с мен. Поредицата от нашите срещи — не можех да нарека отношенията ни с Оуен стабилна връзка, би било преувеличение — продължаваше да има неустойчив и несигурен характер, сякаш се канехме да скъсаме всеки момент и да не се видим повече. И все пак, продължавахме да се срещаме, ентусиазирано си вдигахме скандали през цялото лято, та чак до есента. Вече беше ноември, а ние все още бяхме в пакет, пакет с продукт, който щяха да го заключат в склада за бракувани стоки, ако беше в магазин, но както и да е.
— Оуен — вдигнах пренебрежително рамене.
— Я не ми разигравай театър — отговори майка ми. — По-млад е от теб, ще разбие сърцето ти, но ще се омъжиш за него.
— Да се омъжа за него! Да не си луда?
Предпазливо се спогледахме, после тя каза:
— Моля те не ми задавай подобни въпроси — ами ако отговоря утвърдително?
Усмихнах се. Понякога виждах светлина в тунела.
— Нали това ти повтарям — казах. — Оуен е нещо временно, гадже, аматьор, който присъства, докато на хоризонта не се появи професионалист.
Но майка ми твърдо беше решила, че той е Подходящия за мен.
— С него си такава, каквато си.
Да, но бях такава, каквато не трябваше да бъда: не бях добрата Джема. А той:
а) Беше много добър в леглото;
б) Ами… беше добър танцьор;
в) Е…
— Не съм стигнала до моите години, без да науча едно-друго за любовта. — продължаваше майка ми.
Не й отговорих. Щеше да бъде прекалено жестоко.
— Вие, момичетата, все говорите, че трябва първо да намерите Подходящия, но той се явява в различни форми и размери. Често не осъзнавате, че именно него сте срещнали. Познавам една, която се запознала с избраника си на един кораб, докато отивала при друг мъж в Австралия. По пътя се сприятелила с приятен младеж, но толкова била прехласната по онзи в Австралия, че не разбрала, че е срещнала Подходящия. Опитала се да накара австралиеца да се ожени за нея, после й дошъл умът. Познавам и едно друго момиче, което…
Престанах да я слушам. Да се омъжа за Оуен? Не мислех, че ще се случи. Как можех да се омъжа за Оуен, когато исках да си върна Антон? (Нещо, което Оуен знаеше и напълно одобряваше. Той щеше да се събере с Лорна, аз — с Антон и всички заедно щяхме да заминем на почивка край Дордона. Често си говорехме за това.)
Майка ми продължи в същия дух, с голямо оживление, поето означаваше, че няма нужда да й отговарям и можех да се отдам на собствените си мисли.Чувствах се леко неудобно, защото имаше и друг освен Оуен, на когото исках да покажа корицата: Джони Рецептата. Изглеждаше редно, защото само той знаеше за книгата; постоянно ме поощряваше, докато му бях редовен клиент.
Вече не го виждам често и то не само защото мама не пие толкова много хапчета. Не, по времето, когато флиртът ми с Джони започна да разцъфтява в нещо по-значително, ми хрумна нещо. Колкото и да бях смахната, в един момент ми просветна и осъзнах, че засега Оуен ми беше гадже. Независимо от добрите и лошите ни моменти, без да взимам предвид факта, че не очаквах да сме задълго заедно, колкото и да продължеше връзката ни, трябваше да се отнасям към него с уважение — все пак съм зряла и не съм егоистка.
Джони навярно си е мислил същото, защото следващия цът, когато отидох при него, ме попита:
— Как е не-приятелят ти?
Изчервих се.
— Добре е.
— Още ли се виждате?
— Да.
— Аха. — Както казват, с една дума изрази цяло философско съчинение.
Не уточни, че не иска да навлиза в чужда територия, но явно това имаше предвид. Уважаваше себе си. И така по взаимно мълчаливо съгласие, и двамата бихме отбой. Нещо повече — онова, което ни свързваше — изолацията ни от останалия свят — вече не съществуваше. Аз излизах и имах собствен живот, и макар да мислех, че е откачено, ми се струваше, че съм го изоставила.
Понякога, когато Оуен ми омръзваше, минавах да го видя и му се усмихвах, но нищо повече. Веднъж ми се стори, че го зърнах с едно момиче. Наистина, наоколо имаше и други хора, но той беше застанал съвсем близо до нея. Беше хубава, с наистина страхотна къдрава прическа и трябва да призная, че изпитах ревност, навярно заради великолепните й коси. Но когато го видях следващия път, тя не беше там, така че нищо чудно да съм си въобразявала.