Ричи отново насочи вниманието си към Олга.
— Да вземем Анелиз Палмър.
Една от най-печелившите писателки на Олга, авторка на известни бестселъри.
— Тя би могла да се свърже с една от скъпите марки шампанско на „Лоусън Глобал“. Ако Анелиз си знае интереса — а аз я познавам, ще се съгласи. — Той го оповести с такава самоувереност, че Джоджо трябваше да седне на ръцете си, за да не го удари. — Така приходите й ще хвръкнат до милион лири. Ти ще получиш десетте си процента и ако възпитано ги помолим, ще стоварят няколко каси с шампанско само за теб.
Джоджо едва не експлодира от безсилие. Да му се не знае — един милион за писателка, която не може да засенчи видеофилм за размножителните навици на императорските пингвини.
— Това реално предложение ли е? — попита Марк. — Наистина ли са споменали тези суми за отделните автори?
— Да споменат? Искаш да кажеш, да обещаят. Наистина. — Ричи сериозно кимна. — Повярвай ми, ще стане.
Всички бяха потресени. Дори непрестанно движещите се молекули на въздуха замръзнаха, спирайки в орбитите си. Милиони кинти, само за едно споменаване на шампанското!
Джоджо забеляза как израженията се промениха — гледаха Ричи, сякаш беше алхимик. Вече харчеха плячката. Нова кола. Вила в Умбрия. Достатъчно пари, за да напуснеш съпругата си и да си устроиш нов, безгрижен живот с младата си любовница. Дори Орора Френч и Лобелия Хол, които толкова мразеха Гант и които не биха се облажили особено от въпросните пари, стояха като омагьосани. Обувки и чанти блеснаха в очите на Орора, а мисълта за една седмица в Лас Вегас, изпълнена игра на рулетка, накараха погледа на Лобелия да светне. Джоджо трябваше да предприеме нещо.
— Значи Олга може да им позвъни веднага — предложи тя. — И да им каже, че Анелиз е съгласна, та да ни изпратят милионите в използвани банкноти от по пет лири. — Тя остави чантата си на масата, извади мобилния си телефон и го подаде на Олга. — Обади се.
За сетен път стаята потъна в тишина. Движеха се единствено очите, сякаш наблюдаваха състезание по тенис между Ричи и Джоджо. Секундите бавно се нижеха, ръката на Джоджо, държаща телефона, стана лепкава и влажна, после Ричи се огъна.
— Очевидно това е само пример. Просто пример.
— Я виж — престори се на изненадана Джоджо. — Само пример. — Тогава не бързай да се обаждаш. — Тя затвори телефона си и смигна на Олга. — Само ще се изложим.
Докато гледаха как мечтите им избледняват и изчезват, всички насочиха погледи към Ричи, сякаш беше заловен на местопрестъплението крадец.
Но най-неприятното бе съобщението, че на следния ден трима от „Лоусън Глобал“ ще ходят с Ричи, Джим Суийтмън и Марк в луксозен провинциален хотел да играят голф и така да се опознаят. Джоджо се опита да прикрие недоверието си. Марк не й беше казал за това, а и кога недоносчето Гант се беше научило да играе голф?
— Как така не съм поканена?
— Защо трябва да си?
— Спечелила съм повече пари от всеки друг агент през изминалата година.
— Можеш ли да играеш голф? — запита Ричи.
— Естествено, че мога. — Интересно, колко ли ще е трудно? Особено ако си представи, че всяка топка за голф е главата му.
— Жалко — Ричи я изгледа подигравателно. — Резервациите вече са направени и няма никакви други свободни места.
— Значи без жени? Не е ли малко сексистко? Има закони против тези работи.
— Кой закон казва, че трима-четирима мъже не могат да се съберат, за да поиграят голф? И кой казва, че трябва да има жени?
Очакваше да я е сразил, Джоджо не се предаде:
— О, забравих за увлечението ти по стриптийзьорките.
— Няма такова нещо — намръщи се той, обзет от гняв. — Джим също ги харесва, а Марк е влюбен…
— Може ли за момент — прекъсна го Марк.
Дан Суон изплува от обичайния си унес и промърмори тихо:
— Бийте се, бийте се, бийте се!
Марк се овладя.
— Това беше достатъчно. Ричи, не говори глупости, няма да има никакви стриптийзьорки. Поне не би трябвало да има.
Джоджо си помисли, че всъщност това влошава нещата. Всички разбраха, че приятелката на Марк Ейвъри не иска той да се задява със стриптийзьорки. Бяха й колеги, но я гледаха, сякаш е досадна съпруга. Границите бяха започнали да стават неясни.
След като срещата приключи, тя влезе в кабинета на Марк, затвори вратата и го нападна:
— Въобще не ми каза, че възнамеряваш да играеш голф с тези хора.
— Права си, не ти казах.
— Защо не?
— Не си ми шеф.
Сякаш я простреляха право в сърцето.
— Марк, какво става? Защо си толкова ужасен?
— Защо ти си толкова ужасна? — беше прекалено спокоен и тя си припомни кое я беше привлякло у него: силата на характера, способността му да вижда в по-широк план…