— Кажи ми.
— Чувствам се ужасно заради теб. — Очите му заблестяха от неприкрити сълзи. — Ти заслужаваше. Означаваше толкова много за теб. Но решиха, че Ричи е сключил поне една корпоративна сделка, което го поставя далеч преди теб.
— Но всъщност нямаше сделка. Само говореше, а те му повярваха. Това е тъпа, порочна идея и се надявам никой да не го послуша. Писателите все пак имат известно самоуважение.
Марк сви рамене и те застанаха смълчани, отчуждени.
Тогава Джоджо се изправи и изненадващо изрече:
— Защото съм жена! — Постоянно го чуваше от други, но не допускаше, че ще се случи на нея. — Това е дискриминация на сексуална основа.
До тази минута не вярваше в сексуалната дискриминация. Беше смятала, че жените използват това понятие, за да спасят гордостта си, когато по-способните им колеги мъже се издигнат над тях. Никога не се беше чувствала като част от дискриминирано малцинство: от всяка жена зависи как ще напредне. Винаги беше смятала, че я бива колкото мъжете и че те не я чувстват различна от тях. Явно грешеше.
— Няма нищо общо с това, че си жена.
— Всъщност го повишават, защото може да изкопчи договор от своя партньор по голф.
— Не, направиха го съдружник, защото смятат, че дълго време ще печели повече.
— И как мисли да го направи? Като играе голф с други мъже ли? Престани да ме убеждаваш в несъществуващи неща. Става дума точно за дискриминация.
— Не е така.
— Така е.
— Не е.
— Както и да е.
— Не е.
— Чух те. Ще поговорим за това по-късно. — Искаше й се той да излезе от кабинета й. Трябваше й време да помисли.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Ти как мислиш? Да фрасна един на Гант? — Посочи към бюрото си — Имам си работа.
Изглеждаше облекчен.
— Ще се видим по-късно. — Отново се опита да я прегърне и тя пак му се изплъзна. — Джоджо, не ме наказвай.
— Не те наказвам. — Не искаше никой да я докосва. Нищо не искаше. Щеше да кара на автопилот, докато реши какво да прави.
Десет минути по-късно
Ричи Гант застана на прага й, изчака, докато привлече вниманието й, след което се изкикоти:
— Писна им от секс, получиха повече пари, отколкото очакваха, и взеха решението си.
Тръгна си, оставяйки Джоджо с разтуптяно от ярост сърце.
Влезе Манодж.
— Какво става?
— Ричи Гант е новият съдружник, а не аз.
— Но…
— Точно така.
— Не е честно! Много по-добра си от него.
— Именно. Но, я чакай, никой не е умрял, нали?
— Джоджо — гласът му звучеше изненадано, разочаровано. — Нима ще приемеш това просто така?
— Манодж, ще ти кажа нещо. Казвала съм го на съвсем малко хора.
— Защото ме харесваш?
— Защото си единственият човек в кабинета ми. Да ти кажа ли защо напуснах полицията и дойдох в Лондон?
Манодж окуражително кимна.
— Защото брат ми уби човек. Той беше полицай и все още е. Трябваха му пари, затова работеше извънредно. Случи се през октомври, когато мнозина работят повече, за да припечелят за коледните празници. Както и да е, спипал един дилър, който по време на ареста насочил пистолет срещу него. Брат ми измъкнал собственото си оръжие и го убил. Казват, че трябва ти да ги спипаш преди да спипат теб, но знаеш ли какво? На мен ми се отщя работа, където може да убия някого. На следващия ден подадох заявление и три седмици по-късно пристигнах в Англия. Работих в бар, работих като лектор и когато станах агент, бях толкова щастлива, защото каквото и да се случеше, нямаше да се наложи да убивам никого. Нищо — нито преговорите, нито каквото и да е, няма значение. Не става дума за живот и смърт.
Манодж кимна.
— Това, че направиха Ричи Гант съдружник, а трябваше да съм аз, не е правилно, но никой не е пострадал, никой не е умрял, нали?
— Вярно е.
В тишината тя премисли още веднъж.
— Въобще не ми пука!
— Правилно.
— Трябваше да ме повишат. По-добър агент съм и го заслужавам.
— Така е. Имаш право.
Джоджо се замисли.
— Отивам да се срещна с Марк.
В главата на Манодж изплува образа на Джоджо, застанала на колене, да прави обредна свирка на Марк. Джоджо приближи лицето си до това на Манодж и просъска:
— Не правя такива неща.
Манодж преглътна и се загледа след нея, докато се отдалечаваше. Как бе разбрала?
Кабинетът на Марк
Нямаше намерение да тряска врати. Не искаше да изглежда драматична, но нямаше как. Той стреснат я погледна.
— Марк, ще се обърна към съда.
Погледна я още по-стъписан.
— Кого ще съдиш?
— „Липмън Хай“.
— За какво?
— За какво ли? За счупен глезен или за ударена броня? — тя отвори широко очи. — За сексуална дискриминация, за какво друго?