Лицето на Марк посивя. Изведнъж се състари с десет години.
— Недей, Джоджо. Ричи го заслужаваше. Ще изглежда, сякаш гроздето е кисело.
Леко объркана, тя се вгледа в него.
— Това е моята кариера. Въобще не ме е грижа как изглежда.
— Джоджо…
Тя си тръгна.
Обратно в кабинета си, се хвана за телефона. Позвъни на Беки, но единственият адвокат, когото познаваха, беше някакъв непочтен негодник, който обработвал покупката на апартамента.
— Обади се на Шейна. Брандън сигурно познава някого. Или пък потърси Магда, тя познава целия свят.
Не се наложи да се обажда на Магда, защото Брандън познаваше точния човек.
— А, Айлийн Прендъргаст, тя е най-добрата. Като теб е: мила, но опасно компетентна. Кога искаш да се видите?
— Сега — Джоджо беше изненадана. — Кога друг път?
— Така не става. За среща с Айлийн се чака със седмици, но ще видя какво мога да направя.
Той се обади след три минути.
— Ще черпиш. Свободна е по обяд. Ела веднага.
— До двадесет минути съм при теб. — Грабна чантата си и инструктира Манодж: — Ако ме потърси Марк, му кажи, че отивам на среща с адвокат по трудовоправни въпроси, но не съобщавай на никого другиго.
Понеделник по обед
Докато се движеше сред остъклените небостъргачи в центъра, Джоджо възвърна усещанията си. Изминалите събития добиха осезаем вид и главата й се замая. Как изобщо можа да се стигне дотам? И толкова бързо? По това време вчера с нетърпение и с непоклатима самоувереност очакваше да отпразнува избирането си за съдружник. Сега положението се беше обърнало на сто и осемдесет градуса и тя се канеше да съди агенцията.
Брандън я посрещна във фоайето и я заведе при Айлийн, която беше висока, красива и приличаше на Лив Тайлър.
Представи ги една на друга и излезе, след което Джоджо седна и се впусна да разказва за Ричи Гант.
— Печеля повече от него. Но те го избраха, защото знае да играе голф, другарува си с разни корпоративни типове и се опитва да ги изръси за спонсорство. Като жена не мога да правя същото.
Айлийн я слушаше, водеше си бележки в тефтерче, прекъсвайки я от време на време, за да задава въпроси.
— Имало ли е случай да те пренебрегнат заради него или заради друг мъж?
Джоджо поклати глава.
— Значи случаят е единствен, трудно ще докажем дискриминация.
— Нямам намерение да стоя със скръстени ръце и да чакам да се случи отново!
Айлийн се усмихна.
— Права си. Ето какво трябва да знаеш: дори да знаеш: дори да спечелиш, трибуналът не може да предизвика ново гласуване. С други думи, без значение дали ще спечелиш, или ще загубиш, няма да те направят съдружник.
— Тогава какъв е смисълът?
— Ако спечелиш, ще получиш компенсация, която да те възмезди за накърнената ти репутация.
Джоджо направи физиономия.
— По-добре, отколкото да ме изритат, предполагам.
— Има и нещо друго. Това е трибунал, а не съд. Достъпен е за всеки, с други думи, няма нужда от юридически представители, но повечето ги използват. И това струва пари. Така че, Джоджо, дори и да спечелиш, ще трябва да платиш сметка от десет хиляди, двадесет хиляди, дори повече. Всички компенсации, които получиш, ще отидат за адвокат. И то при положение, че спечелиш.
— Какви шансове имам?
Айлийн обмисли въпроса.
— Петдесет на петдесет. Дори да спечелиш, ще бъде трудно да продължиш да работиш на същото място. Ако загубиш, направо ще бъде невъзможно. Както няма да можеш да намериш работа в друга агенция — ще ти излезе име на труден човек.
— Защо? Защото постъпвам правилно ли?
— Знам, но много жени използват тези процеси по доста неприятен начин. Например, ако са имали връзка с някой колега и тя свърши зле, понякога пледират, че са сексуално дискриминирани, за да причинят проблеми… какво? Така ли е?
— Ами виж — Джоджо си пое дъх. — Имах, имам, както ти се изрази, връзка с един от колегите си. Съдружникът, отговарящ за организационните въпроси. Но не сме скъсали. Все още сме заедно. Това проблем ли е?
Айлийн се замисли.
— Искаш да кажеш, че връзката ви продължава? Не те е зарязал и ти не постъпваш така за отмъщение?
— Уверявам те.
— Готова ли си това да стане достояние на всички?
— Моля?
— Подобни изслушвания са публични и пресата само дебне за някоя сочна история. Имам чувството, че твоята ще се окаже точно такава.
— За хората от вестниците ли?
— Да.
— Но ще бъде ли необходимо да казвам на този трибунал за Марк?
— Няма да можеш да го запазиш в тайна. — Айлийн беше непреклонна. — Всички свързани със случая подробности трябва да се оповестят. И ако не го направиш доброволно, могат да ги използват срещу теб.