Полетяхме с вой по улиците, докато мъжете проверяваха показанията на мама и не зная как разбрах, но скоро атмосферата се промени от организирани действия към нещо по-неприятно. Двамината си размениха странни погледи и буцата в стомаха ми се втвърди.
— Ще умре ли? — попитах аз.
— Не.
— Кажете ми?
Тогава единият от тях отговори:
— Нищо й няма. Няма инфаркт. Нито инсулт. Всичките жизнени показатели са добри.
— Но не й стигаше въздух — отвърнах аз — и беше почнала да посивява.
— Вероятно пристъп на паника. Консултирайте се с домашния си лекар, дайте й валиум.
Можете ли да си представите? Сирената замлъкна, линейката направи обратен завой и със значително по-малка скорост мама и аз бяхме върнати вкъщи и стоварени отвън пред входната врата. Унижени. Двата типа се държаха много мило. След като се измъкнах от колата, им се извиних, че съм пропиляла времето им, но те само отговориха:
— Няма нищо.
Отново си легнах и, кълна се в Бога, така горях от срам; та цялата пламтях. Всеки път, когато се унасях, си припомнях всичко наново и аааах, трябваше да седна. Минаха часове, докато заспах, и когато се събудих, беше събота сутринта и време да прочета хвалебствената рецензия за книгата на Лили в „Айриш таймс“. (Прилагам линк към интернет страницата на вестника.)
Мразя го тоя живот.
Все пак се радвам, че мога да те развеселя — но ти скоро ще си намериш приятели и повече няма да си самотна.
Сега трябва да тръгвам, защото д-р Бейли е тук (отново). Моля те, пиши ми и ми разкажи нещо хубаво за Сиатъл.
С обич: Джема
П.П. Не трябваше да те угощавам с тази история, но да знаеш, мисля, че ароматът на кафето е прекалено силен и че шоколадът ми харесва много повече млечен, отколкото тъмен.
Пуснаха ме навън да изпълня рецептата на майка ми в аптеката. Д-р Бейли й предписа по-силни успокоителни. После надраска нещо на талона си с бланки и рече:
— Ето и малко антидепресанти.
Майка ми отговори:
— Единственият антидепресант, който искам, е мъжът ми да се прибере вкъщи.
— Такъв още няма на пазара — отсече д-р Бейли, слизайки вече по стълбите, запътил се към игрището за голф.
Отидох в аптеката, където бях ходила предната вечер. Там не само бяха мили към мен, но и беше най-близко. Вратата изскърца и някой каза:
— Здравейте отново.
Беше същият човек, който ми бе спасил живота в сряда през нощта.
— Здравейте.
Подадох му рецептата. Той й хвърли един поглед и цъкна състрадателно.
— Седнете, моля.
Когато изчезна зад тъмната преграда, за да донесе мамините хапчета за щастие, забелязах, че имат всякакви хубави неща, които ми липсваха по време на състрадателното ми препускане в сряда през нощта.
Не само обичайния аптекарски набор от болкоуспокоителни и сиропи за кашлица, но и голямо разнообразие от кремове за лице и, най-странното — лакове за нокти. Ето какво чувствам към лака за нокти…
Някои от любимите ми неща
Любим предмет № 2
Ноктите ми: свидетелство за достоверност
През целия си живот съм мразила ръцете си. По принцип имам къси крайници и това личи най-много в пръстите ми. Но преди около шест месеца, по нареждане на Сюзан, започнах да си „правя“ ноктите. Което означаваше да ги оставям дълги и да ги заздравявам с всевъзможни козметични чудесии. Но най-хубавото е, че те не изглеждат фалшиви. На вид са чудесни нокти, с прекрасна дължина, оцветени в приятен цвят. (Мразя ужасното вещерско яркочервено.)
Когато ноктите ми са направени, ставам различна. По-енергична съм, жестикулирам повече, повече ме бива да драскам. Мога да демонстрирам нетърпение, като потропвам по масата, и да сигнализирам края на някоя среща с няколко подбрани почуквания.
Сега изцяло завися от дългите си нокти. Без тях съм като Самсон без буйните си коси, чувствам се гола и безсилна. Вече не се смея, когато подиграват някое момиче, за което счупването на нокът е цяло бедствие, защото счупеният нокът за мен е като криптонитът за Супермен. (В едноименния филм, когато Супермен се приближи до кристал от криптонит, губи силата си. — Б. пр.)
За първи път през живота си бях започнала да си купувам лак за нокти. Все се чувствах някак си изостанала в това отношение, но компенсирах изпуснатото време и сега имам какви ли не. Матови, перлени, в цвят металик, със звездички и млечнобели.