Загледа го, онемяла от гняв. Всичко, което каза, имаше смисъл, поне наглед. Успя да каже само:
— Защо не поговори с мен за това?
— Защото те познавам, Джоджо. Знаех, че ще избереш работата пред мен.
Повече не можеше да сдържа яростта си.
— Провалил си възможността ми да стана съдружник, с цел да съберем пари, за да живеем заедно.
Марк й хвърли пронизващ поглед.
— Да го кажем по друг начин. Ти постави на карта общото ни бъдеще, само и само да станеш съдружник.
Дълго време мина, преди тя да отговори.
— Не го възприемах като избор.
Тръгна си в дълбока душевна депресия. Прав ли беше Марк? Прекалено амбициозна ли беше? Но за мъжете това не беше лошо качество — както една жена не можеше да бъде прекалено слаба, така за един мъж бе невъзможно да бъде прекалено амбициозен. Никога не се налагаше мъжът да избира между амбицията си и емоционалния си живот.
Хрумна й още нещо, което не й хареса: Марк нямаше право да решава вместо нея.
Но тя го обичаше. Да, обичаше Марк. Спомни си нещо, което баща й я беше попитал: „Каква предпочиташ да бъдеш — права или щастлива?“ А както бе казал Марк, сега беше съдружник. Беше получила каквото желаеше. Всичко беше наред и само трябваше да изчака да осъзнае и почувства фактите.
Кабинетът на Дан Суон
Искаше й се да сподели с някого и реши да се довери на Дан, беше прекалено луд, за да бъде предател.
— Очарован съм, че си съдружник — каза той.
— Благодаря и оценявам, че Джослин и ти сте ме подкрепили.
— И Джим.
— Джим? Суийтмън? Джим Суийтмън е гласувал за мен? — Отново й изглеждаше като сън. Не беше за вярване.
— Ами да.
— Защо?
Дан изглеждаше изненадан. Откъде, по дяволите, да знае.
— Може би мисли, че си добра.
— Добре, Дан, благодаря. Трябва да вървя.
Отиде направо в кабинета на Джим.
— Джим, защо гласува за мен?
— Добър ден и на теб.
— Извинявай, здравей — тя седна. — Е, защо гласува за мен?
— Защото според мен беше най-подходяща за поста.
— А не Лонгура.
— Изпитвам голямо уважение към Ричи, той е много добър агент, но не колкото теб. Неговата история с корпоративното спонсорство може да върви пред другите, но мислех — и мисля — че книгите не са подходящ рекламен носител, не са достатъчно секси. Може много да греша, но мисля, че обещаните милиони никога няма да се материализират.
— Ясно. Е, благодаря. — Тя стана да си върви, след което отново седна. — Джим, винаги сме се разбирали. След вечерта в „Дилижанса“, когато каза, че не мога да те изкуша, като че отношенията ни поохладняха. Защо стана така?
Deja vu — и преди беше водила този разговор. Кога? После си спомни: беше с Марк — така го подтикна да й признае любовта си. О, Боже…
Джим придоби смутен вид, размърда се на стола си и засрамено се изсмя.
— Май вече мога да ти кажа. Доста бях хлътнал по теб. Свиквай с това, Джоджо Харви, ти си повече от прекрасна.
Тъпо, помисли си тя. Тъпо. Тъпо. Тъпо.
— Но вече ми мина. През последните три месеца се срещам с една чудесна жена.
Тъпо, помисли си тя. Дрън-дрън. О, каква глупачка.
— Прекрасна е. Аз съм много… — той потърси думата — привързан към нея.
— Чудесно. Радвам се за теб.
Обратно, в кабинета на Джоджо
Нещо се преобърна в нея и тя разбра, че не й остава друг избор.
Все пак си струваше да опита…
Каза на Манодж:
— Ще трябва да работиш с мен до късно всяка вечер до края на седмицата.
— Върху какво?
— Тайна — тя се наведе по-близо до него — Ако кажеш на някого, ще те убия.
— Справедливо решение — той преглътна и тя се почувства малко зла; не трябваше да го плаши, но беше толкова лесно.
— Искам телефонните номера на всичките ми автори.
— Защо?
— Какво ти казах?
ДЖЕМА
След като Оуен ме разкара, за моя огромна изненада, бях съкрушена. Макар да знаех, че е глупаво, плаках по целия път, докато на следващия ден карах към работата, плаках на работа, плаках същата вечер и вкъщи.
Беше много по-различно от момента, в който Антон ме остави — огорчих се и станах проклета, изцяло се промених. Но не наричах Оуен негодник и не си фантазирах как си го връщам обратно. Даже нямах и намерение да опитвам. Вместо да ме направи язвителна, фактът, че ме напусна, само отприщи някаква безмерна тъга.