— Кажи ми, че не истина.
— Съжалявам, Джоджо.
— Значи договорът се отменя?
— Определено. Клоуи беше централната фигура. Без нея Би Би Си няма да събере екип за снимките. Никой не иска да работи с пияници, дори и с бивши. Застрахователите не искат да имат нищо общо с нея.
ЛИЛИ
Странното е, че по-малко от час, след като се обади Миранда Инглънд, Джоджо ми позвъни, за да ми съобщи, че основава собствена фирма и ме помоли да й остана клиент. Когато успях да събера смелост и да я попитам защо не ме е потърсила по-рано, ми обясни, че всичките й други автори вече имали договори.
— Исках да знам, дали идваш с мен, за да направя необходимото.
Аз, за разлика от останалите, бях лесна за организиране, нямах договор, за който да се тревожи.
— Но ако решиш да напишеш нова книга, донеси ми я и ще видим какво можем да направим.
По-късно същия ден Антон разбра, че Клоуи отново била в криза — носеха се слухове, че била свързана с алкохол. Тя бе основната фигура за снимките на „Пътешествие към дъгата“, без нея Би Би Си не проявяваха интерес и нямаше да сключат договор.
Би трябвало да съм щастлива. С Антон бяхме в безопасност, нали?
За нещастие не. Срещата на Антон с Джема, или поне с книгата й, разкри до каква степен са се влошили нашите отношения.
Фактът, че още едно рисковано начинание на Антон се бе провалило, ме убеди, че животът ми с него винаги ще бъде финансова въртележка. Не можех да живея така. Дължах на Ема известна стабилност.
Същата вечер отидох да навестя Ирина в красивия й нов апартамент. Първо поговорихме за гримове и помади, но като изчерпахме темата, подхвърлих:
— Антон и аз възнамеряваме да се разделим.
Мнозина биха възкликнали:
— Какво? Ти и Антон! Та вие сте родени един за друг! Навярно преминавате през лош период!
Но Ирина замислено издиша няколко кълбета дим и сви рамене:
— Товай природата на любовта.
Феноменалният й песимизъм ми беше като пример и поощри собствения ми песимизъм, с който сега подхождам към всеки аспект от живота си. Тя ми даде възможността да осъзная пълния си провал. Нямаше място за фалшив оптимизъм, който да потуши безнадеждността. Ирина ме накара да прогледна. Чух се да казвам:
— Трябва да намеря къде да живеем с Ема.
— Има две свободни спални. Можеш да останеш при мен. Василий в Лондон не много често. Слава Богу. И все иска прави секс.
Тя се сепна и побърза да се поправи:
— Но когато срещнеш него, ще харесаш.
Апартаментът беше чудесен и аз се изкушавах. Но си представих как Ема и аз ще се озовем в ничията земя на войната между две руски банди, завързани на кухненски столове с лепенки на устата, заобиколени с облечени в избелели джинси мустакати мъже с имена като Леонид или Борис, които ни заплашват с ножове, за да им разкрием къде са парите.
Тя ми прочете мислите.
— Василий спазва закони.
— Така, ли? — Бях сигурна, че Ирина знае що е закон.
— Той преступник — гласът й прозвуча уморено. — То се знае, че преступник. Но не от мафия.
Ами тогава добре.
Какви бяха другите ми възможности? Замъкът на ужасите? Той щеше да се отрази на Ема по-зле от едно връзване за кухненския стол. Дори главната квартира на КГБ беше да предпочитане пред него.
Така че, щом Ирина ми направи това предложение, зарът беше хвърлен.
ДЖОДЖО
В петък вечерта Манодж помогна на Джоджо да отнесе кашоните си в таксито.
— Не мога да повярвам, че напускаш — запелтечи той.
— Не бъди като момиче — утеши го тя. — Веднага ще ти се обадя, щом се установя и работата потръгне.
Върховата точка на оттеглянето й беше отминала. Всичко стана прекалено бързо — във вторник започна да се обажда на авторите си, за да провери дали си струва да започва самостоятелна кариера. А днес бе едва петък.
През цялата седмица я терзаеше идеята да се изправи сама против системата. Щеше да превъзмогне сексизма, който я заобикаляше. Инцидентът я беше възпламенил, накара я да вярва, че правото е на нейна страна. Но като погледна разтрепераната брадичка на Манодж, изплува от света на мечтите, в който се носеше през цялата седмица, и се запита: Какво направих?
Беше напуснала „Липмън Хай“ и не възнамеряваше да се връща. Като осъзна това, сякаш петкилограмова торба с пясък падна отгоре й.
Никакво връщане. Към добре платеното й място на съдружник. Или в обятията на Марк.
Именно тя беше причината това да се случи.
Пътуването с таксито към къщи беше като лош сън. Какво вършеше — какво си беше причинила сама?
Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна дисплея — беше Марк — и го остави да напише съобщение. Пристигна в апартамента си, стовари кашоните и забеляза, че на телефонния й секретар има съобщения. Вече?