От: Gemma343@hotmail.com
Относно: Изчукай ме, скъпа, още веднъж
Познай! Оня младок Оуен ми се обади отново. Каза, че като си гледал крака, му се струвало, че нещо липсва. После разбрал, че е синината, която съм му направила, когато го съм го бутнала от леглото онзи път. Чудел се дали няма възможност да повторим изпълнението и сигурно ме е хванал някак си натясно, защото казах „да“. Подробностите ще бъдат уточнени. Не ми е ясно как ще го сервирам на майка ми, но ще измисля нещо. Замислила съм да се позабавлявам.
С обич: Джема
Хубаво беше, че излизах. Часовете вкъщи с мама се бяха отразили гибелно върху възприятията ми за реалността. Не можех да се удържа да не мисля за всичко лошо, което може да се случи между баща ми и Колет и после да пиша кратки разказчета. Само това ми даваше утеха. Създадох ярък въображаем свят, където, наред с другите неща, Колет отказваше да работи каквото и да е, защото живееше с баща ми, който изпадаше в немилост пред шефовете си и започваше да идва на себе си.
Така отчаяно исках мама и татко пак да се съберат. Ужасно беше семейството ти да е разбито, въпреки че бях на тридесет и две.
Вместо с фантазията с филмовия режисьор, който едновременно беше и фермер, прекарвах безсънните си ранни утрини, измисляйки сценарии, заимствани от най-различни любовни романи, където мама и татко накрая отново са заедно. Много ми харесваше един, в който под някакъв претекст — да кажем, рождения ден на стар общ приятел — трябва заедно да извършат дълго пътуване, но колата се разваля и те се озовават в селска къща насред пустошта, разразява се силна буря и електричеството спира, чуват странни шумове и трябва да спят в едно легло с оглед безопасността си.
Но един от любимите ми бе как татко се отбива при мама уж да си прибере пощата. Направила си е косата, гримирана е дискретно и е облечена със саронг и бански костюм. Изглежда великолепно.
— Ноел — казва тя с топлота, която го смущава, — как се радвам да те видя. Тъкмо се канех да обядвам. Ще ми направиш ли компания?
— А, зависи. Какво има?
— Печени сандвичи със сирене и шунка и бутилка чудесно изстудено шардоне.
— Колет не ми дава да ям сирене.
— А Хелмут мисли, че съм вегетарианка — отговаря сухо тя.
— Това е сериозен проблем.
— Така ли? — дяволита гримаса бавно се разлива по лицето на мама. — Нека бъдем непослушни. Няма да те издам.
— Ами добре.
— Такъв хубав ден е, нека обядваме във вътрешния двор.
Те сядат на масата и слънцето ги гали. Тихо жужат пчели и кацат върху червените цветове на напръсничетата. Мама си е сложила слънчеви очила „Шанел“ и червилото й не се изтрива, когато яде сандвича си. Татко се взира в прекрасната разцъфнала градина, някога негова гордост и радост, преди да бъде съблазнен от разни прашки.
— Забравил съм какво чудесно слънчево местенце е.
— Аз пък не съм — мама протяга дълъг крак със слънчев загар. — Ривиерата в Килмакуд, драги. Е, разкажи ми всичко. Как е животът с Клодет?
— Колет.
— Ужасно съжалявам. Колет. Добре я карате, нали?
— Ами да — отвръща печално той. — А как е животът с Хелмут?
— Превъзходен. Толкова секс, че се чудя какво да правя.
— Ами… добре.
— Секс — казва мама пренебрежително, облизвайки сиренето от пръстите си, — младите само за това мислят. Ще речеш, че те са го изобретили. Колко драматично.
— Да. Направо те изтощават — изведнъж думите започват да се леят от устата на татко. — Какво лошо има просто да се гушнем? Защо винаги трябва да изпълнявам цялата програма? Защо не мога да си легна и поне веднъж просто да заспя?
— Именно. Ужасна скука.
Седят в мълчание (приятно, разбира се).
— А двамата малчугана на Клодет? Как са те? Кипят от енергия на тяхната възраст, нали?
— Да — отвръща мрачно той.
— Дребни лайна, да си го кажем.
— Да — той я поглежда изненадано. Никога не е имала пиперлив език.
— И още по-зле става. Чакай малката госпожичка да влезе в пубертета! Тогава съвсем ще се изправиш на нокти.
Ноел не би могъл да е по-изправен, дори и да беше прима балерина, и изведнъж мисълта да се върне при Колет го хвърля в най-черно отчаяние.
— По-добре да тръгвам. Трябва да взема Гери от уроци по хип-хоп.
Вече в антрето, той почти забравя за пощата си, докато мама му напомня.
— Ще си загубиш и главата, ако не е закачена за врата ти — казва му нежно тя. В мрака на антрето, с бански костюм в морскосиньо и зелено, тя му напомня момичето, за което се е оженил.
— Хубаво беше да те видя — тя го целува по бузата. — Поздрави Клодет от мен. И запомни — добавя със закачлива усмивка, — няма да те издам, ако си премълчиш. Ще бъде нашата малка тайна.