Много по-късно
Манодж провря глава иззад вратата.
— Има ли чудовища?
— Още не. Върви много добре.
— Отиваме в кръчмата.
— Непоправим гадняр.
— Петък вечер е. Ела в кръчмата. Тук съм почти от три седмици и още не си ме почерпила едно питие. Казват, че с Луиза сте били дупе и гащи.
— Да бе! Беше бременна през последните девет месеца. Трябва да дочета тези страници. Стигнах твърде далеч, за да спра сега.
Именно защото героите изпитваха силни чувства, краят щеше да е трагичен — което навярно щеше да осигури добри отзиви, а нищо чудно — и литературно отличие.
Манодж имаше право, едно време по-често излизаше с колегите. Мартинитата с водка, които обръщаха едно след друго в шумната петъчна вечер, нерядко ентусиазираха жените да хукнат по клубовете на лов за мъже. Но Джоджо беше намерила своя…
Едва беше започнала да чете отново, когато някой я попита:
— Ще дойдеш ли да пийнем по едно?
Беше Джим Суийтмън, шефът на медийния отдел и най-младият съдружник.
— Не.
— Вече не излизаш.
— Манодж ли те изпрати?
Джим се намръщи.
— Да не съм те обидил? Да не съм се опитвал да те свалям на пияна глава?
— Не. И знаеш ли как може да си сигурен? Всичките ти зъби са си още на място — засмя се тя. — Когато завърша тази великолепна, чудесна книга, в девет имам час при оня твой хипнотизатор. Да откажа пушенето, помниш ли?
— Хубаво. Късмет.
— Весело прекарване на почивните дни. Чао.
Тя продължи да чете още двадесет, може би двадесет и пет минути, когато чу някой да казва:
— Какви ги вършиш?
Сега пък кой? Беше Марк. Обляна от щастие, го дари с най-широката си усмивка.
— Чета.
— Че кога пък се научи?
Избута стола си малко назад, като остави единия си крак на масата, и леко се извъртя. Беше чудесно да може да го гледа толкова, колкото й се иска. През повечето време в офиса можеше да си позволи само бегли странични погледи — навярно гледаше Марк по-малко, отколкото когото и да е от колегите си. Дори и тогава се страхуваше, че някой ще изтърси:
— Хванах ли те? Гледаше Марк Ейвъри. Какво става между теб и съдружника, отговарящ за мениджмънта?
— Мислех, че си тръгнал — каза тя.
— Имах да си наваксвам.
— Как мина панаирът?
— Трябваше да дойдеш с мен.
— Нима трябваше?
Очите му бавно се усмихнаха.
— Май не получих целувка?
— Не зная — с помощта на крака си тя се залюля на стола, — ти как мислиш?
Той мина зад бюрото и тя се изправи на крака. Обви ръце около врата му и долепи лицето си до неговото. Изчака миг, за да почувства истинското облекчение, че отново е тук; топлината му, твърдите мускули на ръцете му, миризмата му — не одеколон за след бръснене или освежител, а нещо незнайно и мъжествено. Напрежението изчезна и тя напълно се отпусна.
После отмести глава, оставяйки се да усети бодличките на брадата му по страната си и намери устните му.
— Джоджо — прошепна Марк и зарови лице във врата й. Целунаха се отново, докато той се опитваше да плъзне ръката си нагоре под сакото й. Тя усети горещия му учестен дъх в ухото си, ръбът на бюрото притисна бедрото й. После той разкопча сакото й, ръцете му обхванаха изпъкналите й нежни гърди и краката й омекнаха от копнеж.
Тя чувстваше ерекцията му, ръката му притискаше рамената й в желание да я повали на земята. Беше силен и настойчив, но Джоджо се съпротивляваше.
— Всички са си отишли — каза той, пръстите му напипваха зьрното на гърдата й. — Няма страшно.
— Не — тя се изплъзна от него — ще се видим утре.
Колкото и отчаяно да го желаеше, нямаше намерение да се люби на пода в кабинета си. За каква я смяташе той?
Глава 19
Още по-късно в петък вечерта
Джоджо, разкажете ми за баща си.
…Хм …Шегувате се, нали?
Разкажете ми за баща си.
…Какво става? Да не сме в някой филм на Уди Алън?… Извинете, правилно ли ме чувате?…
Чувам ви идеално.
Тогава защо не разговаряте с мен?
Тук сме, за да говорите вие, не аз.
Я чакайте малко, какво става тук? Дойдох да ме хипнотизирате, за да спра да пуша.
Трябва да ви опозная, преди да ви помогна.
Не ви трябва. Гледала съм хипнотизатори по телевизията, карат хората да си мислят, че са пилета, които са си загубили цигарите. Никога не са ги срещали през живота си и не знаят нищо за тях.
Аз съм хипнотерапевт, а не хипнотизатор.