В какъв смисъл го харесахте?
Харесвах го, харесвах го. Падах си по него.
За първи път ли се влюбвахте?
Неее, вече бях на петнадесет. Влюбвах се от осемгодишна — не в истински момчета, главно във филмови звезди. Например душа давах за Том Круз, увличах се по Том Селек… май бяха все мъже на име Том. Знаете ли, сега, като си помисля, много ми харесва Том Ханкс в „Голям“.
Как се казваше онова момче?
Мелвин. Не беше Том. Навярно беше знак, че работата няма да стане.
Какво се случи?
Беше първата ми истинска среща. Дойде до къщи и баща ми му каза, че само ако ме пипне с пръст, ще го убие. Сетне, след като хубаво го наплаши, рече:
— Приятно прекарване, деца — сякаш бяхме във филма „Щастливи дни“. После с Мелвин отидохме да играем билярд и аз го победих. Не му стана приятно и оттам нататък не щя и да знае за мен.
Вие как се почувствахте?
Мислех го за голям тъпак. Не ми трябваше гадже, което на всяка цена държи да ме превъзхожда.
Ето че стигнахме до някъде.
Стигнахме ли?
Но времето свърши. Ще се видим идната седмица по същото време.
Глава 20
9:07, събота сутринта
Телефонът иззвъня. Беше Марк.
Лоши новини. Донякъде ги беше предчувствала. Беше отсъствал цяла седмица и ако беше негова съпруга, тя щеше да очаква да остане около нея поне през първия ден — да изхвърли боклука, да се скара на децата и разни от сорта.
— Джоджо — прошепна той. — Много съжалявам. Няма да успея за днес.
Тя не отговори. Беше твърде разочарована, за да го улеснява.
— Сам е зле.
Сам беше синът му.
— Снощи ни се обадиха. Излязъл да пийне с приятели — каза ни, че ще гледат видео — но бил толкова зле, че го откарали в болница.
— Сега добре ли е?
— В момента — да. Но така ни изплаши, че сега трябва да остана в къщи.
Какво можеше да каже? Сам навършваше тринадесет. Работата беше сериозна.
— Къде си?
— В бараката.
В бараката, значи. Сред препарати за плевели, отрови против голи охлюви и парцали за паяжини. Тя почти се засмя — какви прелести криеше връзката им.
— Е, пази се и се погрижи за него и ъъъ… другите. — За жена си и дъщерята.
— Знаеш колко съжалявам, Джоджо. Но има шанс за утре, бих могъл…
— За утре имам други планове. Надявам се Сам да се оправи. Ще се видим в понеделник.
Тя прекъсна връзката и придърпа завивката си до брадичката, оставайки за миг неподвижна. Нямаше да хленчи. От самото начало си знаеше с какво се захваща, наясно беше какво я чака.
Но беше така развълнувана — изминала бе повече от седмица, откакто за малко бяха заедно…
Погледна към нощното си шкафче, където слагаше новия си портфейл, за да бъде първото нещо, което ще види, щом се събуди, но сега каза:
— По дяволите.
Сега съжаляваше, че не се бяха любили на пода в офиса през онази нощ. Когато се срещаш с женен мъж, се възползваш винаги, когато можеш.
Как стана така? Как сексът на пода, покрит с ръчно тъкан килим, заприлича на награда? Как можаха тя и Марк Ейвъри да я докарат до тук?
Винаги го беше харесвала; уважаваше практичния начин, по който мотивираше служителите си, без да ги заплашва. Ясно беше, че и той я харесва. Театрално се прилепяше към стената, докато тя минаваше покрай него по коридорите на „Липмън Хай“.
— Внимание! — казваше той, щом тя преминаваше. — Бързият влак иде.
Наричаше я Ред (Red — червена. — Б. пр.), а тя него — шефе. Разменяха реплики с безизразни лица, когато изпадаха в мрачни настроения.
Той беше добър ръководител, от когото винаги можеш да поискаш съвет. Тя се стараеше да не го безпокои; обичаше сама да си решава нещата, освен когато се натъкнеше на нещо, което и острите реплики не можеха да разрешат. Като историята с Миранда Инглънд — объркана, трудно разрешима ситуация, която почти я докарваше до лудост.
Тя влезе в кабинета на Марк, седна и заяви:
— Това ще ти хареса, шефе.
— Денят беше монотонен — с каменно изражение провлечено отговори той. — През една монотонна седмица. В един монотонен живот. И тя се появява. Какво има, Ред?
Тя обясни всичко. Миранда Инглънд беше прекрасна писателка, но кариерата й се организираше изключително зле. Искаше да уволни агента си, Лен Макфадън, и да стане клиент на Джоджо. Желаеше и да смени издателите си. Но Лен имаше договор с предишните издатели за още две книги. Миранда го беше подписала; ако той й го върнеше, тя щеше да бъда свободна да се обърне към други издатели, но ако го дадеше на старите й издатели, тя щеше да се обвърже с тях за още две книги. В момент на яд, разбирайки, че Миранда иска да го уволни, споменал, че ще предприеме първото.