— Моля?
— Не — тя се засмя и се отдръпна от него, настанявайки се навътре в таксито. Преди да затвори вратата, добави: — Ще забравя, че това се е случило.
— Аз няма.
На следния ден тя очакваше глупаво шеговито извинение — приказки от сорта: „Боже, в такова състояние бях снощи“, после навярно примирие, подкрепено с „Алка зелцер“. Но нямаше извинения, нито „Алка зелцер“, нищо.
Тя дори не го видя до следобеда, когато съвсем случайно се разминаха по коридора.
Щом я зърна, погледът му видимо се промени. Беше чувала, че зениците се разширяват — бяха й изпращали предостатъчно любовни романи — но не беше виждала да се случва в истинския живот. Сега, сякаш по нечия заповед, те се уголемиха, докато очите му станаха почти изцяло черни. Той не й каза нито дума, но след това всичко се промени.
Глава 21
11:12, събота сутринта
Джоджо тъкмо отново се унасяше в сън, когато пак се звънна. Носеха й цветя. Преди да започне историята с Марк, през живота си не беше получавала толкова цветя, чудеше се какво да прави с тях; букетите се трупаха след провалени срещи, изкушаваха я кошнички с ягоди, които бе принудена да изяжда съвсем сама, толкова много, че събираха осите.
С дългата си фланелка, тя стоеше до вратата, чакайки момчето с цветята да се качи по стълбите. Живееше в апартамент на петия етаж в Мейда Вейл (Мейда Вейл — квартал в Лондон. — Б. пр.), в сграда, облицована с червени тухли, чието първоначално предназначение било женени мъже да настаняват любовниците си. Въпреки че, когато се нанесе, дори не подозираше, че ще се превърне в такава. Би се изсмяла, не само на идеята, но и на самата дума.
Огромен букет снежнобели лилии пътуваха нагоре по стълбите. Най-горните се свеждаха, сякаш да си поемат дъх, когато един младеж се появи иззад тях.
— Пак вие — укори той Джоджо и сред шумолене на целофан й подаде цветята. — Почакайте, картичката — той бръкна в джоба си и извади малко пликче. — Той казва, че се извинява и се опитва да ви омилостиви.
— Това не е ли поверително?
— Аз трябваше да напиша съобщението. Как да бъде поверително? Може и да се сърдите, но каза да ви донеса всичките лилии, с които разполагам.
— Добре. Благодаря ви — Джоджо се отдръпна навътре.
— Що не престанете да се карате. Тия стъпала ще ми вземат здравето.
Джоджо затвори вратата, струпа цветята в кухненската мивка и се обади на Беки.
— Какво става?
— Мислех, че ще прекараш деня с Марк — гласът на Беки звучеше загрижено.
— Промяна в плановете. Е, какво правиш?
Тонът й беше весел. Не искаше да я съжаляват.
— Отивам на зъболекар — отговори Беки. — Една пломба ми падна снощи, после ще пазарувам с Шейна. Искаш ли да дойдеш?
Джоджо се поколеба. Бюстът, талията и бедрата й бяха по модата от 1959. Да пазарува с кльощавата Шейна значеше да ходят в магазини, предназначени за недохранени тринадегодишни момиченца.
— Зная — Беки я изтръгна от колебанието й, — ще ни кара да ходим в „Морган“. Но все пак ела. Ще се посмеем.
— Примамливо, но ще го пропусна. Ще се видим по-късно.
12:10, събота следобед
— Шейна, обаждам ти се за вечерята довечера? Знам, че отказах поканата ти, но може ли да си променя решението? Извинявай, че ти развалям подредбата на гостите, но ще съм доволна да ям пилешки хапки на малката масичка с децата.
— Отново ли? — беше отговорът на Шейна.
— Да, пак.
Един от страничните ефекти да излизаш с женен мъж беше да се натрапваш на хората в последната минута, въпреки че не си подходящо попълнение.
— Не бива да търпиш подобно поведение от негова страна — препоръча Шейна, която не търпеше нищо от никого.
— Да си ме чула да се оплаквам?
Шейна цъкна с език.
— Както и да е, довечера не се предвиждат никакви деца, тъй че ще седнеш на голямата маса.
— Хубаво.
Шейна беше близка приятелка на Беки от детинство и когато Джоджо дойде да живее в Англия, се сближи и с нея. Беше невероятна. Първата чернокожа — при това жена — съдружник във фирма на експерти по управлението, където работеше и печелеше повече от Брандън, нейния съпруг — адвокат, който изпълняваше всичко, което тя му нареди. Въпреки че беше родила две деца, коремът й беше плосък и твърд и задникът й не даваше никакви признаци за проване. Домът им бе голяма триетажна къща в Строук Нюигтън, която бяха купили за някаква незначителна сума. Бяха ремонтирали изкорубения под, ръждясалия водопровод, и върнаха красотата на рушащата се къща — тъкмо навреме, преди цените на недвижимите имоти да се повишат в този район.
Шейна даваше изтънчени вечери. Поне бяха такива в началото, но тя оставяше на разположение на гостите си толкова много пиене, че до края на вечерта те се разгорещяваха и се подпираха на масата далеч повече, отколкото в по-ранните часове.