2:10, събота следобед, Кенсингтън
Джоджо обичаше да пазарува сама — това означаваше, че може да променя решението си винаги, когато рече, без някой да я увещава. Беше решила да прекара следобеда като купи това-онова за къщата, например фино спално бельо и екзотични масла за баня. Откакто купи апартамента преди двадесет месеца, не скъпеше пари за него. Вместо обикновени списания абонира издания за вътрешно обзавеждане, изведнъж се заинтересува от цветовете на стените, вместо от нюанса на лака си за нокти, започна да харчи повече за рамки на картини, отколкото за обувки. Купи си огромно удобно канапе и старинни индийски мебели и се канеше да се обзаведе с фотьойл с подложка за краката, вграден пепелник и хладилник за бира, когато Беки я разубеди. Зарази се от лудостта на всеки, сдобил се с нов апартамент.
После се поуспокои. Върна се към „Харпърс и Куин“ („Харпърс и Куин“ — лондонско периодично издание. — Б. пр) — докато не започна да се вижда с Марк. Тъй като двамата всъщност никога не излизаха, апартаментът й се превърна в любовното им гнездо и вещи като ароматични свещи и чаршафи от египетски памук създаваха приятно настроение.
Но този следобед тя изведнъж осъзна, че няма смисъл да купува нов комплект чаршафи — съпругата и семейството му нямаше да изчезнат. Разполагаше с достатъчно възбуждащо бельо, за да отвори собствен магазин, така че се възползва от правото на самотния купувач и взе друго решение. След десет минути в „Баркърс“ откри чифт панталони, толкова скъпи, че ахна, като видя цената.
— Зле ли ви е, госпожо? — материализира се продавачката.
Джоджо се засмя сконфузено.
— Нищо чудно, че наричате американците гръмогласни. Там е цената, нали? Не е номерът на модела?
— Стоят прекрасно, като се облекат. Защо не ги изпробвате?
Джоджо погледна значката с името на продавача.
— Но Уенди, те точно това очакват.
Искаше й се бързо да си излезе, втурвайки се надолу по ескалатора към безопасността на улицата. Вместо това последва Уенди в пробната и с едно дръпване на ципа се превърна в по-висока, по-стегната, дългокрака жена със заоблени бедра.
— Идеални са — отбеляза Уенди.
Джоджо въздъхна, направи бърза проверка на финансите си и каза:
— Какво пък, по дяволите. Трябва да се използва всеки шанс.
Преоблече се отново със собствените си дрехи и подаде панталоните.
— Имате ли ги в други цветове? Не? Хубаво. Сега наистина ще ви изкарам акъла. Имате ли още от този модел?
— Навярно. Но не бихте ли искали да пробвате нещо различно?
Джоджо поклати глава.
— Все пробвам. Смеят ми се, но истината е, че с моите форми, когато намериш нещо, което ти отива, не можеш да се откъснеш от него. Веднъж си купих пет еднакви сутиена. Бяха в пет различни цвята, но, както приятелката ми Шейна каза, то си е един и същи сутиен.
Без да спира да говори, Джоджо тръгна след Уенди към касата.
— Братовчедка ми Беки постъпва също като мен, може да е семейна черта. Тя толкова се притеснява, че се преструва пред продавачите, че другите неща са за сестрите й, а няма сестри.
Уенди погледна към монитора, за да провери имат ли на склад други чифтове
— Но явно аз не се притеснявам — додаде Джоджо. — След като ви разказвам цялата тази история.
Уенди продължи да цъка с мишката, без да й отговори. Беше продавачка, а не психоаналитик.
8:15, събота вечерта
Когато Джоджо пристигна, Шейна се движеше сред гостите, облечена във впит бял костюм, разкриващ осем сантиметра прелъстителен махагонов корем, и ги черпеше с убийствена смесица, в която преобладаваше ромът.
— Моя собствена рецепта. Нарекох го „Машина за поддържане на живота“.
Гостите бяха сбирщина всезнайковци с мнение по всеки въпрос от работата на Брандън, предприемачи от фирмата на Шейна и едно съседско семейство. Имаше и неколцина стари приятели като Беки и Анди.
Джоджо прие едно питие, поздрави останалите и установи — с неголяма изненада — че вече е поотегчена.
Трапезарията се осветяваше от трепкащи восъчни свещи, хвърлящи сенки върху белите стени. На лъскавите рафтове бяха подредени цветя и клонки, нежни и деликатни.
— Когато порасна — заяви Беки — искам да съм като Шейна.
— Да — съгласи се Джоджо и помисли: „Не че ми е скучно, но предпочитам да съм с Марк.“
Светът й се беше смалил — все едно с кого беше, мечтаеше си да е с Марк. Така става, като се влюбиш — искаш да виждаш само него.