Минаха всичко на всичко пет секунди, когато забеляза, че всички останали бяха по двойки: Шейна с послушния Брандън, Беки с Анди — сякаш беше Ноев ковчег. Но тъй като Марк беше женен, тя се намираше в зоната на здрача и нито беше обвързана, нито свободна.
Я стига. Не трябва да мисля по този начин.
Изведнъж Беки се озова точно пред Джоджо. Тя се наведе още по-близко и я обля с дъха си.
— Хубаво ли мирише устата ми?
По-рано същия ден зъболекарят й беше казал, че венците й леко се свличат и една електрическа четка за зъби ще реши проблема, но Беки, която през повечето време се безпокоеше за състоянието на зъбите си, се страхуваше, че е жертва на тотален гингивит.
— Приятно мирише. Как мисли Анди?
— Толкова ми е свикнал, че няма да усети разликата, и да завоня като скункс.
Още един удар под кръста. Ще имат ли някога възможност тя и Марк да свикнат дотолкова един с друг, че той да не усети, ако тя лъха на мърша?
Сетне забеляза дългата маса от тъмно дърво: бяха наредени дванадесет старинни изящни порцеланови чинии, също толкова комплекта прибори за хранене, ръчна изработка, дванадесет кристални чаши за вино — и една пластмасова купичка, чаша с картинка на Боб зидаря и нож и вилица със Зайчето Питър (Боб Зидаря и Зайчето Питър — популярни герои от английски приказки и анимационни филми. — Б. пр.). Мястото на Джоджо. Шейна се беше изразила недвусмислено.
Когато седнаха да се хранят, Шейна, все така тенденциозно, взе пластмасовата купичка и подаде на Джоджо порцеланова чиния, препълнена с домашно приготвени блюда: задушено пиле, гарнитура от ориз и грах, чеснови питки. Джоджо пое дълбоко дъх и лапна първата хапка.
— Мили Боже — възкликна мъжът до нея. Името му беше Амброуз. — Човек наистина може да преяде.
— Нали е храна — възрази Джоджо, — какво да я правя? Да я пазя за черни дни ли?
Мъжът наблюдаваше как друга гигантска хапка изчезва в устата на Джоджо и ахна:
— Олеле! — достатъчно силно, за да го чуят всички.
Джоджо се приведе над чинията си. Какъв принц! Някои мъже явно не я харесваха — заради апетита й или височината й? Но независимо, че ги считаше за задници, все пак не й беше приятно.
— Джоджо никога не пази диета — гордо оповести Шейна. Всъщност беше опитала веднъж, когато беше на седемнадесет, и не устиска повече от един ден.
— То се вижда.
— Амброуз, извини се, за Бога — възкликна жената, седнала срещу него. Беше толкова слаба, че чак прозираше, и Джоджо предположи, че е приятелката му.
— За какво? Просто отбелязах един факт.
— Проклети адвокати — Шейна притвори очи.
Амброуз невъзмутимо кимна към жената-скелет:
— Погледнете Сесили. Не яде нищо и е в отлична форма.
Преставайки да го слуша, Джоджо се зачуди кога за последен път жената-скелет е имала менструация.
— Наистина съжалявам — започна да се извинява Сесили през масата, — обикновено не е толкова груб.
— Не е нужно вие да се извинявате — засмя се Джоджо на безпокойството й. Нямаше смисъл да се правят сцени заради този малоумник.
— Истински глупак. Моля, не му обръщайте внимание. — Сесили беше привлечена от Джоджо, не сваляше поглед от нея от момента, в който пристигна. Джоджо беше едро момиче, много по-обемна, отколкото Сесили можеше да си представи и в най-страшните си кошмари — но беше чудесна. Жизнена и съвършена в тези невероятни панталони и прилепнала тъмночервена блуза, с гладки и блестящи като сатен деколте и рамене. (Всъщност благодарение на лосиона за тяло с перлен блясък, с радост би пояснила Джоджо, ако я запитаха.)
Но Сесили бе омагьосана най-вече от начина, по който Джоджо се чувстваше толкова удобно в собствената си кожа. До такава степен, че сериозно се замисли дали да не прекрати членството си във фитнес клуба. Дори — по дяволите! — да яде каквото й се ще. Щом на тази Джоджо й се отразяваше добре, защо не и на нея?
С жените около Джоджо понякога ставаше така. Докато бяха с нея, разбираха, че рекламата лъже, че размерът няма значение, че нещо недоловимо като ще joie de vivre (радост от живота (фр.). — Б. пр.) и увереност са най-важното. Но после се прибираха у дома и откриваха, за свое огромно разочарование, че не са като Джоджо Харви и не могат да си обяснят защо са се почувствали така преди.
11:45, събота вечерта
Когаго започнаха първите пиянски спорове за политика, Джоджо си помисли: „Точно така! Стига.“ Изведнъж й стана непоносимо да бъде с други, а не с Марк, и й се прииска да си тръгне. Все първа си отиваше в последно време.
Шейна и Брандън се опитаха да я задържат, докато позвънят на такси, като я предупреждаваха, че няма да е сигурно да скита из района в събота вечер, но тя настоя да си върви. Обзе я страх, че ще я задържат сред суматохата от прегръдки и целувки, и най-после я оставиха да си тръгне. Навън, на смълчаната улица, тя изпълни дробовете си с прекрасния, студен нощен въздух; после видя жълтата светлина на приближаващо такси. Супер!