По-търпелива съм от когото и да било, мислеше си Джоджо, но с всичкото напрежение около себе си, как можеше да заспи, като той постоянно бе в мислите й? След като веднъж беше привлякъл вниманието й като мъж, а не само като шеф, въображението й се развихри и решителността й намери простор. Многозначителният поглед в коридора беше началото на устремното й увлечение по него и това наистина я вбесяваше. По-късно тя призна на Беки:
— Все си мисля какво ли е да спиш с Марк Ейвъри.
— Слаба работа. Така мисля. Дъртак като него.
— На четиридесет и шест е, не е на осемдесет и шест.
Беки се разтревожи. Какво ще излезе от цялата работа?
— То е, защото не си правила секс с никого от девет месеца. От Бедния Крейг насам. Може би трябва са спиш с някого.
— С кого?
— Защо питаш мен? С когото и да е.
— Не мога да хукна да си търся мъж, само за да спя с него. Не съм такава. Искам да спя с Марк. С никого другиго.
— Джоджо, избий си го от главата. Моля те.
— И като имаш предвид, че вече го харесвам, възхищавам се от него и го уважавам, обречена съм — гласеше печалният отговор.
Погледнато по-прозаично, трябваше да се грижи за кариерата си. Надяваше се някой ден да я направят съдружник, но как щеше да стане това, ако шефът й се държеше все едно, че не съществува?
След пет седмици тя реши да хване бика за рогата и си уговори делова среща с него. Влезе в кабинета му, затвори енергично вратата след себе си и седна.
— Джоджо?
— Марк, не зная как да го кажа, но отношенията ни са някак обтегнати. Да не е заради работата ми? Да не би да създавам проблеми?
Знаеше, че не е в това работата, но искаше да е сигурна.
— Не, въпросът не е в работата ти.
— Добре. Защо не изплюеш камъчето? Не можем ли да си върнем старите отношения?
Той помисли за миг.
— Не.
— Защо не?
— Защото… защото… как да ти го кажа? — започна той. — Защото, моля те, не се смей, съм влюбен в теб.
— Моля? Как така? Работя с теб от две години. Ако не те познавах досега…
След кратко мълчание Джоджо вдигна поглед и продължи:
— Ти си женен. Никога няма да се обвържа с женен мъж.
— Зная. Това е една от причините за чувствата ми към теб.
— Е — въздъхна тя. — Не е ли това удар под кръста?
Глава 23
Имаше само един изход — да забравят за цялата работа и отново да бъдат колеги, които се държат естествено един с друг. Разбира се, нямаше как да стане; и Джоджо, и Мрак го знаеха. Никой от тях не искаше да забрави за случката, но като се преструваха, че всъщност се е случило нещо прекрасно, историята престана да им изглежда отблъскваща.
След драматичното обяснение на Марк в любов, Джоджо позвъни на Беки и тихичко й разказа всичко.
— Не се бой — окуражи я Беки. — Това е просто номер да те вкара в леглото си.
— Мислиш ли? — въпросът бе зададен с облекчение и разочарование.
— Убедена съм.
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Говорех сериозно.
Не е номер да те вкарам в леглото си.
Целувки: Марк
— Използвал е същите думи? — възкликна Беки — Боже, наистина е умен.
— Да. През цялото време ти повтарям.
Беки се изненада от раздразнението на Джоджо.
— Спокойно де.
През следващите няколко дни Джоджо и Марк се отбягваха, хвърляйки си многозначителни погледи и изпускайки разни предмети, когато се срещнеха. Джоджо докладваше за всеки незначителен сблъсък на Беки, която проявяваше загриженост, но не беше особено очарована. Никога не беше спала с управляващ съдружник — мениджърът по продажбите беше най-големият й удар.
На десетия ден Марк покани Джоджо на обяд; искал „да поговорят“.
— Да поговорите как да ти смъкне гащичките — въздъхна Беки.
— Добре — помисли си Джоджо.
— Ето какво — започна Марк между ордьовъра и основното блюдо, — нямам намерение да ти казвам, че жена ми не ме разбира. Не мисля да те убеждавам, че не се любим, защото много рядко, но го правим. Освен това обичам двете си деца, не бих сторил нищо, за да ги нараня.
— Да речем да ги напуснеш?
— Да. Така че зависи от теб. Заслужаваш много повече, отколкото ти предлагам, но ти казвам, че към никого не съм изпитвал същото, което чувствам към теб.
— И това няма да ти стане навик?
Той изглеждаше шокиран.
— В никакъв случай.
Веднага щом Джоджо се върна в къщи, се обади на Беки, за да й предаде разговора.
— Бързо действа — отбеляза Беки. — А и ти не искаш да изостави децата си. Искаш да спиш с него.
— Така ли? Тогава всичко е наред.