На другата сутрин я чакаше имейл.
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Моля те
Моля те (въпросителна форма) — прося, умолявам, пледирам, примолвам се, падам на колене.
Целувки: М
За нейна изненада, отведнъж очите й плувнаха в сълзи. Беше непоносимо — съпругата му, децата му, деликатното му смирение. Трябва да предприемем нещо.
Беки подхвърли идеята как да излязат от положението.
— Може да е отвратителен в леглото — допусна с надежда тя. — Може да ти се пригади.
Джоджо се съмняваше, но усмихната и притеснена, изтича да каже на Марк.
— С малко късмет ще се отвратиш от мен.
Погледът, който й хвърли, й даде да разбере колко невероятно би било.
— Ами, ако си сигурна…
Тя кимна.
— Искаш ли…? Искам да кажа, навярно…
— Ела у нас. Ще приготвя вечеря. Не — поправи се тя — няма. Ако ти сготвя, никога няма да се отърва от теб.
Той подходи към секса с нея, както правеше с всичко друго — с решителност, увереност, прецизност към подробностите. Съблече дрехите й, сякаш разопаковаше подарък.
По-късно я попита:
— Според теб, как беше?
— Гибелно — тя вдигна поглед към тавана. — Не можах да се отделя от теб, а ти?
— Дори по-зле, отколкото очаквах.
— Е? Не беше ли страхотно? — попита Беки на следния ден. — Или малко куцаше? Понякога тия старчоци могат да бъдат ужасни.
Веднъж Беки беше преспала с пиян мъж на тридесет и седем и се имаше за авторитет по въпроса.
— Нищо подобно — каза ядосано Джоджо. — Не е само сексът, Марк е любимият ми човек.
— Съжалявам — промълви изумена Беки.
— Не, аз съжалявам — Джоджо също беше изненадана.
— И какво ще правите сега? Нали се измъкнахте от неудобното положение?
— Само глупачка би започнала връзка с женен мъж.
— А ти, Джоджо не си такава.
— Не.
— Кога ще се срещнете пак?
— Довечера.
Същата вечер Марк попита Джоджо за първото й гадже и тя отговори:
— Не мога да ти кажа, ще умреш от ревност.
— Ще го понеса.
— Беше новак в пожарната при татко.
— Новак ли?
— Работеше отскоро. Хлапе.
— Искаш да кажеш, че е бил пожарникар? По дяволите, ужасно съжалявам, че попитах. Но като заговорихме, трябва да знам. Беше ли едър?
— Огромен. Над метър и деветдесет, ръцете му като талпи, вдигаше тежести. Имаше ей такъв гръден кош, стискаше ме и не ме пускаше, ако не искаше.
— О-хо.
Джоджо се засмя.
— Ти попита. Но знаеш ли какво? Всеки може да бъде горила с едър гръден кош. За да се поддържа интересът ми, трябва нещо повече.
Странно беше, че след като си падна по Марк, установи, че и останалите го харесват — Луиза, Пам — всички.
Остана изненадана, че преди не го беше забелязала.
— Мислех, че Джим ви е любимецът — сподели тя с Луиза. — Не е ли тъй?
— Не ме разбирай погрешно, Джим е красив, но Марк… Марк е чист секс. Бих дала… я да видим… А! Виж докъде съм изпаднала — никога не бих си купила нови обувки, ако прекарам един час в леглото с Марк Ейвъри — тя театрално потръпна. — Обзалагам се, че е истински звяр.
Неделя сутринта
Джоджо се събуди и се присегна да вземе П. Г. Удхаус от купчината книги за разтуха до леглото си. Обичаше него, Агата Кристи и всичко, което четеше едно време, когато растеше в Ню Йорк и си мислеше за английските си предци. Въпреки че сега знаеше, че книгите нямат нищо общо с истинския свят, те й доставяха огромна наслада.
После стана и си изглади дрехите, докато чакаше да стане достатъчно късно да позвъни на родителите си в Куинс (Куинс — квартал на Ню Йорк. — Б. пр.); обаждаше им се всяка неделя и всяка седмица провеждаха горе-долу един и същ разговор.
— Здрасти, тате!
— Кога ще си дойдеш вкъщи?
— Нали скоро се видяхме. На Коледа — преди около месец.
— Нее, кога ще се върнеш завинаги? Майка ти се тревожи за теб. Всички от пожарната те чакат с нетърпение — паразитни шумове — чакай малко, говоря с нея! Тя е и моя дъщеря. Ало, ето, майка ти иска да говори с теб.
Смущения, докато Чарли подава телефона.
— Здравей, милото ми момиче, как си?
— Добре, мамо, чудесно. Всичко наред ли е?
— Екстра. Не слушай този стар глупак. Просто се тревожи за теб. Има ли някаква възможност…
— Ще се опитам да си дойда през лятото, какво ще кажеш?
Когато десет минути по-късно постави слушалката, се почувства малко виновна, но обясни на портфейла си:
— Сега живея тук, нали? Това е моят дом.
Обичаше портфейла си. Беше идеална компания и много по-удобен, отколкото ако си вземеше куче.
После излезе и взе автобуса към уютния апартамент на Беки и Анди в западен Хампстед (Хампстед — квартал на Лондон. — Б. пр.). С метрото навярно щеше да бъде по-бързо, но тя предпочиташе автобуса, защото от него можеш да гледаш. След като беше живяла тук десет години, все още обичаше Лондон, въпреки че много оставаше, докато настигне Ню Йорк, особено в областта на салоните за маникюр.