Но когато Джоджо го поздрави за чудесната книга и обясни как според нея тя ще се продава по целия свят, нездравата му бледност се разсея и постепенно лицето му придоби по-здрав цвят, наподобяващ царевична питка.
— Има ли някой друг ръкописа в момента? Някакви други агенти? — попита Джоджо. Не за първи път се случваше писател да изпрати книгата си на много места и в резултат няколко агенти да твърдят, че притежават правата.
— Не — реших да го изпращам на агентите последователно.
Хубаво. Поне нямаше да става нужда да се боричка с конкуренти.
— Не можех да повярвам, когато се обадихте. Исках агент като вас, повярвайте…
— Сега го имате — отговори Джоджо и незабавно две малки нови петна избиха на бузите му.
— Брей — каза тихо той и стисна юмруци. — Боже! — избърса чело с обратната страна на ръката си и цялото му лице порозовя и лъсна като ягодов крем. — Сега какво следва?
— Ще ви уредя сделка.
— Така ли? — той изглеждаше изненадан. — Просто така?
— Написали сте чудесна книга. Много издатели ще искат да я купят.
— Мразя да моля… Знам, че звучи малко смешно… но…
— Да, ще спечелите много пари. Ще ви издействам най-високия възможен аванс.
— Не искам много — отговори бързо той. — Да ме издадат е достатъчно възнаграждение. Но нямаме никакви приходи и съпругата ми и децата ми изпитват затруднения…
— Не се тревожете. Имам чувството, че много хора ще искат тази книга и с радост ще платят за нея. Дайте ми десет дни и веднага щом имам новини, ще ви потърся.
Нейтън тръгна назад, като повтаряше:
— Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви…
Манодж го изгледа, докато излизаше, и когато благодарностите заглъхнаха, отбеляза:
— Меденият месец. Но колко време ще мине, преди да започнат ругатните и обажданията, че не може да си намери билетите за метрото?
Джоджо се усмихна.
— Е, наш ли е? — попита той.
— Наш е.
— Разкажи ми за него. Има ли нещо интересно?
— Хващам се на бас — Джоджо му предаде с две думи афганистанската история. — Той е това, което в бранша се нарича „автор с високи продажби“ — тя тръсна ръкописа пред него. — Започвай да го преснимаш. Трябват ми шест идеални копия, и то за вчера.
— Наддаване ли ще правиш?
Джоджо кимна. „Любовта и фереджето“ беше така прекрасна, че беше уверена, че неколцина издатели ще се заинтересуват и ще се впуснат във война на наддаване.
Докато Манодж дишаше изпаренията на фотокопирната машина и се цупеше, че е завършил с отличен по английски, а върши работа, за която може да бъде обучена и маймуна, Джоджо състави наум списъка на издателите.
Първо обаче трябваше да попита Марк какво става със Сам, преструвайки се, че се вълнува дали кризата у дома му се е задълбочила. На това семейство все се случваха злополуки. Съпругата Каси, учителка в началното училище, получаваше изтощителни мигрени всеки път, когато хапнеше сирене — факт, който не я възпираше да се натъпче с пай със сирене винаги, когато й се приискаше. Софи, десетгодишната дъщеря, представляваше опасност за самата себе си: за времето, откакто Джоджо бе започнала да се среща с Марк, беше паднала от пони и си беше забила транспортира в ръката.
Инцидентът с пиенето не беше първата простъпка на Сам — бяха го хванали да краде пакетче плодови бонбони „Ментос“ от магазинчето за вестници и списания — събитие, довело до посещения при училищния психолог. Дори Хектор, кучето на семейство Ейвъри, заговорничеше да ги раздели. Вечерта, когато Джоджо сготви истинско индийско блюдо от нищо, Хектор беше ударен от кола и получи лошо сътресение на мозъка. Марк трябваше да се прибере вкъщи, преди да е докоснал и един патладжан. После, една седмица по-късно, Хектор глътна един от чорапите на Марк за скуош и Сам се опита да му приложи хватката „Хаймлих“ („Хаймлих“ — хватка, прилагана при задавяне с храна. — Б. пр.), успявайки единствено да счупи едно от ребрата му. Отново Марк беше принуден да препуска към къщи.
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Сам
Той вече е добре. Много се извинявам. Какво ще кажеш за вторник вечерта?
М
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
От: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
Относно: Вторник
Вторник става.
Целувки: Дждж
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Теб
Метичоба
Метичоба? Джоджо се зачуди. Какво по дяволите означаваше? Метичоба? Навярно някаква анаграма. Блъска си главата няколко секунди и изведнъж се сети. Засмя се и след като си поигра с буквите, му изпрати отговора: