— Мъж, Джоджо, мъж. Кога ще го забележиш?
Още по-късно
Тя реши да пропусне урока по йога. Беше станало прекалено късно, а със същия успех тя можеше да лежи на пода и да диша дълбоко и у дома си пред телевизора.
Събра си нещата и на път за навън видя светлина в кабинета на Джим Суийтмън. Импулсивно спря да си побъбрят, но когато отвори вратата, видя, че Ричи Гант е с Джим. Погледнаха я безизразно, после отново се съсредоточиха в говорещия, чийто безплътен глас нареждаше:
— Винаги остава нещо неизяснено.
— Извинете — прошепна Джоджо и веднага излезе.
Беше седем и половина и Джим Суийтмън и Ричи Гант водеха конферентен разговор по телефона. Какво, по дяволите, ставаше? С кого можеха да говорят по това време вечерта? Никой в гринуичкия часови пояс, това беше ясно. Което означаваше, че разговарят с далечен събеседник.
Глава 28
11:10, петък сутринта, седмично заседание на агенцията
— Джоджо — попита Марк. — Имаш ли нещо да съобщиш?
— Естествено, че имам. Авторката ми Миранда Инглънд е седма сред бестселърите на броя в тазседмичния „Сънди Таймс“.
Възгласи „браво“ и „добра работа“ се чуха около масата. Само Ричи Гант не каза нищо. Стана й ясно, защото тя го изгледа мрачно, опитвайки се да хване погледа му и да позлорадства.
Марк се размърда.
— Ричи?
Джим Суийтмън и Ричи се наместиха на столовете си и изправиха гърбове. Размениха погледи и Джим кимна на Ричи. Ти им кажи.
Дявол да го вземе, помисли си Джоджо. Пак нещо кроят.
— Ослепителният г-н Суийтмън — Ричи звучеше безчестен продавач на коли — и отделът му по връзки с обществеността продадоха правата за екранизация на „Бързи коли“ за един и половина милиона на водещо студио в Холивуд. Водим преговори със Западния бряг цяла седмица.
Разговаряме със Западния бряг. Обичаше да го казва. Ето какво значи са правили в сряда вечерта.
— …и уговорихме сумата късно снощи.
После Ричи срещна погледа й. Самодоволната усмивка не слизаше от лицето му.
3:15, петък следобед
Манодж й позвъни.
— Обажда се Тони О’Хеър от „Тор“. Приемаш ли, или…
— Приемам.
Адреналинът на Джоджо скочи. Това можеше да е нещо добро. Друго предварително предложение, навярно. Странно време е избрал, в петък следобед, но…
— Джоджо? Тони е на телефона. Във връзка с „Любовта и фереджето“.
— Да? — не й стигаше дъх.
— Много съжалявам, но ще трябва да пасувам.
По дяволите.
— Лично на мен много ми хареса, но тук цари известна неразбория. Годината не беше много добра и нямаме свободни пари, поне за момента, но това е. Сигурен съм, че разбираш.
— Добре — тя трябваше да си прочисти гърлото. — Добре — повтори с по-нормален глас. — Няма нищо, Тони, благодаря, че ми се обади.
— Не, аз ти благодаря, че ми изпрати ръкописа. Наистина, съжалявам Джоджо, книгата е прекрасна и съм сигурен, че няма да имаш проблеми да я продадеш.
Джоджо вече не беше толкова сигурна.
— Е — обади се Манодж.
— Не проявява интерес.
— Защо не?
— Казва, че нямали пари. Би ли отворил прозореца?
— Защо? Да не се каниш да скачаш?
— Имам нужда от малко въздух.
— Вярваш ли на Тони?
— Трудно е да се прецени, защото никога не казват направо, ако книгата не им харесва. За всеки случай, да не би да се окаже, че всъщност е хит, и те са се подвели. Ще изляза да изпуша една цигара.
Джоджо застана на улицата, замислено вдишвайки дима. Оставаха още трима издатели. Все още имаше на какво да се надява.
Но почти нямаше смисъл да ходи на хипнотичния сеанс тази вечер. Трябваше да продължи да пуши, за да преживее края на седмицата.
11:05, неделя следобед
Джоджо вдигна очи от неделния вестник и попита с известно любопитство:
— Никога ли Каси не се чуди къде си?
Марк се беше появил малко след десет. Легнаха си, после закусиха, след това се върнаха в леглото и сега се бореха с купа списания и вестници. Той изглежда не бързаше да се прибере вкъщи.
Марк остави „Харпърс“-на Джоджо.
— Аз не изчезвам. Винаги обяснявам нещо.
— Какво например?
— Че отивам на работа или да играя голф…
— И тя ти вярва?
— И да не ми вярва, не го показва.
— Навярно и тя си има нещо.
— Мислиш ли, че е възможно?
— Би ли се разтревожил?
След известно мълчание Марк каза:
— Би било облекчение.
Джоджо наистина не можеше да си представи Каси с пламенна любовна връзка. Но пък не беше задължително да е пламенна през цялото време. Каси можеше да ходи на разходки покрай реката или да решава кръстословици с нейния човек.