Веднъж я беше срещнала, но то беше много преди да се заинтересува от Марк, така че не й обърна особено внимание. Спомни си, че приличаше на учителка от основно училище, каквато всъщност и беше: спретната и приветлива, с късо подстригана коса. Беше на четиридесет и нещо, но Джоджо знаеше годините й, защото Марк й беше казал. Джоджо познаваше и историята им. Марк бил приятел с брат й — и все още беше — и се сближил с Каси, докато тримата живеели заедно в един апартамент.
Джоджо често се чудеше дали той още я обича; можеше да го попита, но се страхуваше, че може да отговори както положително, така и отрицателно.
— Извинявай, че споменах Каси — каза Джоджо. — Как да ти кажа, сега се чувствам наистина виновна.
— Но…
— Разкажи ми нещо, разсей ме…
Марк въздъхна и започна:
— Добре. Погледни я — той посочи една тенисистка в списанието. — Получава по десет милиона годишно от спонсорство, да не говорим за комисионните. Не си избрала подходящия бранш, Ред.
— Може да се опитаме да накараме „Кока-кола“ да спонсорира писателите. Не, прав си, книгите не са достатъчно привлекателни — тя се засмя на унилата му физиономия. — Е, хубаво, а какво ще кажеш за продуктова реклама?
— Моля?
— Ами ето — избираме няколко нашумели автори, свързваме ги с някой продукт и те пишат хвалебствени думи за него в романите си.
— Усещам как това ще се понрави на бранша.
— Хубаво де, отначало ще роптаят, но парите въртят света.
— Дай ми един пример за такава продуктова реклама.
Джоджо подложи ръце зад тила си и замислено се загледа към тавана.
— Да вземем, да речем… я да видим. Точно така, да вземем Миранда Инглънд — струва си да издадем последната й книга в четвърт милионен тираж, а читателите й са почти изцяло жени на възраст между двадесет и четиридесет.
— И кой продукт ще й джиросаме?
— Хм… — Джоджо прехапа съсредоточено устната си. — Козметиката, очевидно. Главната героиня може да изпробва определена марка всеки път, когато се появи. Да кажем „Клиник“ — Джоджо беше вярна на марката от шестнадесетгодишна. — Няма нужда да навираме продукта в очите на читателя. Ще бъде по-неуловимо от истинската реклама и много по-резултатно.
— Боже, колко си изобретателна — възхитено поклати глава Марк.
— Само се шегувам — отвърна Джоджо, разтревожена отведнъж.
— Знам, но ми е забавно. Продължавай.
— Добре — тя отново подхвана темата. — Мъжете и колите. Вземи някоя от онези „мъжки“ книги и накарай героя да кара „Ферари“. Не, зарежи ферарито, много е скъпо, обикновените хора не могат да си го позволят. По-добре „Меркюри“ или „Биймър“.
Въображението й изведнъж се развихри.
— Не, не, сетих се! Нещо като „Мазда“. Не много скъпа кола, която се опитва да се наложи на пазара. Освен да я споменава в книгата, ще задължим автора да кара същата марка една година. А отрицателният герой може да притежава конкурентния модел и той ще се развали в сюблимния момент. Съществуват безкрайни възможности… А, още нещо! Можем да наречем книгите на продуктите. Не само новите издания, но и старите заглавия също могат да участват. „Повелителят на конете“ може да се превърне в „Пиещият Кока-кола повелител на конете“. Или „Дневникът на Бриджит Джоунс“ — стига до вас с помощта на „Клиник“. В спорта е позволено, защо не и с книгите?
Марк се усмихваше, без да я поглежда.
— И как ще убедим авторите да се съгласят с това? Капризно племе са те.
— Ако парите са достатъчно — дяволито отговори Джоджо.
— Гениална си — заяви Марк, — истинско съкровище. Значи първото нещо утре е да си уговоря среща с производителите на коли и компаниите за безалкохолни напитки.
— Я почакай, идеята беше моя!
— Губиш. Световният бизнес е жестока джунгла.
Джоджо стана сериозна.
— Няма ли да е ужасно?
— Отвратително.
Глава 30
Понеделник сутринта
Големият ден. Страховитият голям ден. Денят, в който се получиха първите оферти за „Любовта и фереджето“. Ако търгът беше добър, а Джоджо се надяваше да бъде, можеше да продължи цяла седмица с предложения и контрапредложения, телефонни разговори с редакторите, чакане с притаен дъх, докато убедят издателите да одобрят по-големи суми, трудни решения, когато изглежда, че всичко е приключило, докато някой не пристигне с оферта в последната минута и целият процес не започне отново, със суми, изкачващи се до облаците…
10:45 сутринта
Таня Тийл от „Долкин Емери“ първа излезе на сцената. Джоджо не смееше да диша в тишината, когато Таня обяви:
— Четиристотин и петдесет хиляди.
Джоджо си отдъхна. Не беше зле като за начало. Ако и другите три предложения се въртят около тази сума, имаше шанс да залагат едни срещу други, докато надхвърлят един милион.