— Прав си. За събота ли се разбираме? Кажи на Софи да не се приближава до онзи проклет кон, и ако няма други счупени крайници, ще те чакам.
Позвъни на Беки и на домашния, и на мобилния телефон, но и на двете места се свърза с гласовата поща, така че се обади на Шейна.
— Да излезем — предложи Шейна.
— Как можете да си намирате детегледачка толкова бързо?
— Детегледачка ли? Не ми трябва детегледачка, имам си Брандън. Ей, Брандън! Излизаме с Джоджо да пийнем по нещо.
— Да дойда ли при теб?
— Не! Повярвай ми, няма да ти харесат тукашните кръчми. Освен ако не ти се ще да те застрелят. Да се видим в Айлингтън, в „Кингс Хед“, след един час.
— Добре.
Те поговориха за търга, за това колко много Джоджо мрази Ричи Гант, за импотентността на Брандън, после, след няколко питиета, Джоджо направи грешката да изтърси пред Шейна за провалената среща с Марк.
— Това не е на хубаво, момиче — презрително поклати Шейна глава.
Презрение към нея, установи Джоджо и смеейки се, я бутна.
— Не ме гледай така.
— Казвам ти, каквото виждам. Ако не ти харесва, промени го.
— Знаеш ли какво трябва да направиш? — продължи Шейна, без да даде възможност на Джоджо да отговори: — Трябва да го доведеш да се срещнем с него — аз и Брандън, Беки и Анди. Така постъпват хората, запознават приятелите си.
— Но той е женен.
— Но ако се отнася сериозно към теб, както твърдиш, навярно ще поиска да ни опознае.
— Искаш да кажеш, че ти искаш да го опознаеш. Не, Шейна…
— Отношенията ви трябва да станат нормални. Елате в неделя да хапнем. Ще помоля мама да сготви и очаквайте малки чудеса. Ще ви вземе акъла. Какво ще кажеш за един и тридесет?
О, Боже.
— Не, Шейна. Времето ми с него е прекалено ценно. Не искам да го деля с никого.
— Един и половина — Шейна вирна брадичка.
— Не — Джоджо я изгледа продължително.
— Един и половина.
— Не.
— Един и половина.
— Не.
— Един и половина.
— Не.
— Един и половина.
— Не.
— О, Боже!
— Какво има?
— Една от сестрите Уайът.
Джоджо се извъртя, за да погледне през навалицата, която излизаше от театъра и наводняваше бара, и видя висока руса жена.
— Това е Магда!
Любимката й, на Шейна също. Магда ги забеляза.
— Джоджо! Разкошно момиче! — те се прегърнаха. — А, Шейна! Колко се радвам, че те виждам.
Не се държи толкова мило с Шейна, колкото с мен, помисли си Джоджо.
— Беки тук ли е?
— Не, само двете сме — сякаш извинително отвърна Шейна.
— Отивахме да вечеряме — Магда неопределено посочи към обкръжението от красота, което я заобикаляше. Седем или осем съвършени мъже и жени. — Елате с нас — наетоятелно постави ръка на рамото на Джоджо.
Изглеждаше, че наистина го иска, но Джоджо изпита неудобство да се натрапва, затова неубедително се заоправдава, че ще става рано на другия ден.
— Щом е така, трябва да обещаеш, че ще ми позвъниш, за да излезем. Обещай ми!
След това Магда си тръгна и мястото помръкна.
— С теб се държа по-любезно — тихо отбеляза Шейна.
— Да. Да, така беше. Нарече ме „разкошна“.
Последва миг мълчание, после двете не можаха да издържат и избухнаха в неистов смях.
— Знаеш ли какви сме с теб — заключи Шейна. — Състрадателни и милостиви.
Глава 32
Петък сутринта
Таня увеличи офертата си с нови петдесет хиляди, което беше по-малко, отколкото очакваше Джоджо. След което Олив я контрира с още двадесет хиляди.
— Защо си толкова начумерена? — попита я Манодж. — Но всъщност знаеше. — Мислиш, че няма да вдигнат над 1,1 милиона лири, които Ричи Гант е взел за „Бързи коли“.
— Все още не сме ги надхвърлили.
Следващото предложение на Таня беше за десет хиляди и Олив даде също толкова. И двете редакторки почти бяха стигнали максимума си, но офертата си оставаше 1,09 милиона.
— Трябват ти още десет хиляди — пресметна Манодж.
— Двадесет. Искам да го надмина, не само да го настигна.
Последваха нови пет от страна на Таня, после още пет от Олив — след което Таня наддаде с още три! Надмина сумата на Ричи Гант. Със съвсем малко, но я надмина.
Увеличавайки малко по малко, Джоджо успя да вдигне сумата, докато и двете редакторки се спряха на 1,12 милиона.
— С двадесет хиляди повече — отбеляза Манодж, — можеш да спреш дотук.
Но Джоджо и без това имаше намерение да спре. Нямаше повече пари и тъй като офертите бяха еднакви, трябваше да се проведе „конкурс по красота“, където Нейтън щеше да огледа издателите, които наддаваха за книгата, и да реши кого харесва най-много.