„Литературни новини“, 2 март
„Любовта и фереджето“, дебютен роман, чието действие се развива в Афганистан, според източниците ни беше продаден на Олив Лиди от „Садърн Крос“ за 1,12 милиона лири — най-високата сума, плащана някога във Великобритания за дебютен роман. Г-жа Лиди го определя като книга на десетилетието. Авторът му Нейтън Фрей е бивш начален учител, който шест месеца е живял, предрешен като жена, в Афганистан, докато правел проучванията си за книгата. Агент по продажбата е Джоджо Харви от „Липмън Хай“, която в последно време жъне успехи. Тя е агент и на Миранда Инглънд, която е на първо място в класацията за тази седмица с четвъртия си роман. Другият редактор, участвал в наддаването, е Таня Тийл от „Долкин Емери“, за която казват, че е „съкрушена“.
Съкрушена, точно както казват, помисли си Джоджо. Таня се разрида, когато Джоджо й се обади, за да съобщи новината. Един от най-трудните елементи на работата й беше да отхвърля хората, но победителят можеше да е само един.
— Манодж, ще отидеш ли да купиш една торта?
— Празнуваме ли?
— Не, Луиза ще ни посети следобед с дъщеричката си Стела.
Манодж се смути.
— Луиза? — но после шеговито продължи. — Тъкмо ще ме отвори къде е забутала договора с Миранда Инглънд. И ти ми казваш, че била подредена.
9:43, петък сутринта
Джослин Форсайт почука на вратата.
— Най-сърдечни поздравления, скъпа.
— Благодаря ти.
— Всичко ли е тип-топ? Прочете и ситния шрифт, нали?
— Почти. Сега ни опаковат с полиетилен.
О, не.
— С полиетилен ли ви опаковат? Да не е някой от юридическите ти лафове?
— По-скоро пожарникарски.
На лицето му се изписа нетърпение и любопитство, така че тя поясни:
— Когато пожарът най-накрая изгасне, сградата трябва да се обезопаси, затова обвиват прозорците с полиетилен.
— Полиетилен. Невероятно.
Втори пристигна Джим Суийтмън, който огря кабинета с ослепителната си усмивка.
— Поздравявам те. Ще е забавно, като тръгнеш да продаваш правата за екранизация.
— Значи ли, че ще трябва да отскоча до Лос Анджелис?
— Зависи… Как си с голфа?
— С голфа ли?
— Е, ще трябва да се научиш да играеш голф, за да впечатлиш големите клечки в киното.
10:56, петък сутринта
— Виждам, че си късметлия, Кагни. (Героиня полицайка от популярен телевизионен сериал. — Б. ред.)
Джоджо вдигна поглед. Ричи Гант стоеше на вратата и тя пусна химикалката.
— Какво? Да не би да говориш за сделката ми за 1,12 милиона лири за Нейтън Фрей?
— Доколко беше въпрос на късмет?
Джоджо се засмя.
— Знаеш ли? Колкото повече работя аз, толкова повече работи и късметът ми.
Устата му се отвори, като че искаше да каже нещо, но не му се удаде. Очевидно беше в плен на силни чувства.
— Ау! — Джоджо се плесна по челото. — Кого трябва да прегърна? Май вече стана време за седмичното съвещание. Нека те съпроводя до залата — тя се опита да сложи ръка на гърба му, но той се изплъзна.
На събранието всички говореха за сделката на Джоджо — книгата на десетилетието. Съдружниците силно се вълнуваха при мисълта, че ще получат част от комисионата, но дори и редовите агенти се радваха; всички, с изключение на Ричи Гант.
— Колко книги на десетилетието станаха досега? — попита той. — Май поне шест.
Това предизвика смущение. Всички завиждаха, но повечето бяха достатъчно деликатни да не го покажат.
— Не беше много спортсменско — възпротиви се Дан Суон.
— Какво очакваш? — запита Джослин Форсайт с глас, сякаш го душат. — Аматьор. Гамен. Казвам аз да се отървем от него.
— Смотаняк — прошепна Джоджо и в стаята настъпи неловка тишина. — Смотаняк, не гамен.
Петък следобед
От два и тридесет нататък дамският състав в „Липмън Хай“ се скупчи в кабинета на Джоджо — дори Лорета Френч и Орора Хол забравиха омразата си към нея — носеха бебешки чорапки, розови гащички, дънкови роклички и миниатюрни фланелки, украсени с лъскави принцеси.
— Не ти ли се ще самата ти да си ги сложиш? — въздъхна Пам.
— Като нищо.
Скоро Луиза се появи на вратата и възкликна:
— Леле!
— Каква е станала косата ти — извика Джоджо. Късо подстриганата коса на Луиза беше израснала и обрамчила лицето й, от което изглеждаше по-млада и по-нежна, отколкото я помнеше.
— Ехе! — Луиза посочи вързопа, закопчан на гърдите й. — Остави косата ми. Какво ще кажеш за това?
— Покажи ни я — изчурулика Пам.
— Я се наредете на опашка — разпореди се Джоджо. — Зад мен. Аз купих тортата, аз ще бъда първа. Здравей, мила — тя се наведе да целуне Луиза. — Поздравления! Дай ми я сега.