— За бога, за мен ще е чест! — съгласи се той и погледна одобрително към по-младата от двете си нови познати. — За нищо на света не бих пропуснал това чудесно събитие!
Семейство Киносян бяха наели къща с изглед към Рейн, недалеч от мястото, където двете жени бяха срещнали сънародника си. В готически стил, с островръх покрив и бяла фасада, прорязана от дървени греди — типична германска постройка. Рамките и первазите на прозорците бяха покрити с бръшлян, сякаш природата бе завладяла жилището, построено от човешка ръка. Козирката на къщата също бе покрита с растения, чиито филизи висяха свободно във въздуха.
Нетърпелив отново да види смуглото момиче, което бе отвърнало на погледа му, Крикор пристигна петнадесет минути по-рано и завари трескава подготовка. Жените се суетяха в кухнята, за да приготвят ястията, затова го посрещна Агоп Киносян — домакинът, заради когото семейството бе дошло в Германия. Възползвайки се от положението си на глава на арменско семейство, а и поради болестта си, Агоп си почиваше на дивана с чаша арменски коняк.
— Какво търси арменец по тези земи? — попита домакинът, след като подаде чаша коняк на госта си. — Надявам се, че не сте болен…
Агоп дишаше на пресекулки; бе очевидно, че има белодробни проблеми, поради които трудно говореше, но това не притесняваше събеседника му.
— Не, разбира се, че не — отвърна Крикор, който тайно поглеждаше към кухнята в опит да зърне Мариян. — Уча инженерство в университета.
При тези думи лицето на Киносян грейна.
— А! Инженерство! Един ден, когато нашата свята Армения стане независима, ще се нуждае от инженери, квалифицирани хора, които да я вдигнат на крака!
— Наистина ли вярвате, че този ден ще дойде?
— А няма ли? — възкликна Агоп, скандализиран, че един арменец може да се съмнява в това. — За бога, щом сърби, българи, гърци, черногорци, македонци и албанци се откопчиха от ноктите на турците, защо ние да не успеем? Защо с нас трябва да е различно?
Това бе риторичен въпрос, на който Крикор реши все пак да отговори.
— Защото Армения е в Азия, а не в Европа — отбеляза той. — Не знам как биха реагирали турците, ако дори си помислим
— О, разбира се, че няма да им хареса! И какво от това? С подкрепата, оказана ни от Великите сили и Русия, няма да могат да направят нищо. Освен това…
— Не и политика — намеси се съпругата на Агоп, застанала до вратата на кухнята. — Събрали сме се, за да уважим доктор Химел, а не за да обсъждаме тези глупости. Той навярно скоро ще дойде. — Тя посочи вратата. — Остават пет минути до уговорения час, а знаеш, че германците винаги са точни.
— Права си, Аршалуис. — Той се огледа наоколо. — Готово ли е всичко?
Жената изчезна в кухнята и гласът ѝ заглъхна.
— Мариян малко се забави с курабиите, но те са за десерт, така че няма значение. След десет минути всичко ще е готово за сервиране. Излез навън да посрещнеш доктор Химел.
За разлика от предишните дни, днес времето беше лошо. Небето в медно-сребърни тонове бе надвиснало над Рейн и дори самата растителност изглеждаше тъжна и меланхолична. Откъм реката духаше неприятен влажен, студен вятър и шибаше листата, които трептяха като неспокойни пеперуди. Двамата арменци — единият млад, другият — на средна възраст, вдигнаха яките на палтата си, за да се предпазят от северняка, и наблюдаваха улицата в очакване на почетния гост.
— Откъде сте, драги Саркисян?
— Роден съм в Константинопол — отговори Крикор, — но отраснах в Англия, където родителите ми избягали, когато съм бил само на няколко седмици. Появил съм се на белия свят по време на кланетата през 1896-а.
— А, спомням си добре. Беше ужасно. — Агоп замълча, защото навярно си мислеше за случилото се тогава и си спомняше за роднините и приятелите, загинали от турска ръка. — Откъде са родителите ти? И те ли от Константинопол?
— Семействата на майка ми и баща ми са от Кайсери. Те…
Агоп отвори широко очи.
— Кайсери ли? Боже, ние също сме от там!
— Наистина ли? Какво съвпадение…
Домакинът се разсмя.
— Съвпадението е предизвикано от бог, когато иска да скрие намесата си — отвърна той. — Подобно нещо се нарича съдба, драги. Убеден съм, че… Вижте, доктор Химел пристига.
Беше един часът без една минута, когато едрата фигура на мъж с рядка брада, с тиранти, зелена алпийска шапка, нахлупена по баварски, и бастун, се появи на улица „Бундхозен“. Лекарят на Агоп бе точен както за прегледите, така и за обедите.
Небцето на Калуст познаваше ястията, приготвени от Киносян. Домакинята сервира супа арганак[77] и кчуч[78], които арменецът погълна лакомо, а германецът вкуси с прикрито отвращение. Очевидно доктор Химел предпочиташе своите наденици братвурст пред странната ориенталска храна, но беше достатъчно тактичен да си замълчи.