— Струва ми се, че той е от малкото хора на този свят, които не могат да бъдат купени!
— Предполагам, че е някой радикал — рече майка й. — Без съмнение той ти пълни главата с глупостите за суфражизма. Вероятно ходи със сандали и яде картофите с кората. — Тя си изпусна нервите. — И вероятно вярва в Свободната любов! Ако си…
— Не съм — отсече Шарлът. — Казах ти, че няма нищо такова. — Една сълза се търкулна по носа й. — Аз не съм такава.
— Не ти вярвам и за миг — отвърна баща й с отвращение. — И другите няма да ти повярват. Тази случка е истинска социална катастрофа за всички ни, без значение дали го съзнаваш.
— Най-добре да я изпратим в манастир! — извика истерично майка й и се разплака.
— Сигурен съм, че няма да се наложи — рече графът.
Лидия поклати глава:
— Не, не исках да го кажа. Съжалявам, че така си изпуснах нервите, но толкова се тревожа…
— Тя не може да остане в Лондон след всичко това.
— Разбира се.
Колата спря в двора на къщата им. Лидия избърса сълзите си, за да не видят слугите, че е разстроена. „Те ще ми попречат да се виждам с Феликс, ще ме изпратят някъде, ще ме заключат — мислеше си Шарлът. — Вече съжалявам, че не обещах да му помогна, вместо да се колебая и да казвам, че ще си помисля. Поне щеше да разбере, че съм на негова страна. Е, те няма да победят. Аз няма да живея живота, който са ми отредили. Няма да се омъжа за Фреди и няма да стана лейди Шалфонт, няма да отглеждам дебели самодоволни деца. Те не могат да ме държат заключена вечно. Още щом навърша двайсет и една, ще започна работа за госпожа Панкхърст и ще чета книги за анархизъм, ще основа дом за неомъжени майки и ако някога имам деца, никога, никога няма да ги лъжа.“
Влязоха в къщата.
— Елате в салона — нареди баща й.
Причард ги последва.
— Ще желаете ли сандвичи, милорд?
— Не сега. Остави ни сами за малко, ако обичаш.
Причард излезе.
Графът си наля бренди със сода и отпи.
— Пак си помисли, Шарлът. Ще ни кажеш ли кой е този човек?
Тя искаше да отвърне: „Той е анархист, който се опитва да ти попречи да започнеш война!“ Но само поклати глава.
— Тогава сигурно разбираш, че вече не можем да ти вярваме — продължи баща й почти нежно.
„Да, преди можехте, но вече не“, с горчивина си рече тя.
Графът заговори на Лидия:
— Тя трябва да отиде в провинцията за месец, само така ще я държим далече от неприятностите. После, след кралската регата, ще дойде при нас в Шотландия за лова. — Той въздъхна. — Вероятно до следващия сезон ще стане малко по-разумна.
— Значи ще я изпратим в Уолдън Хол — каза майка й.
„Говорят за мен, все едно не съм тук“ — помисли си Шарлът.
— Сутринта отивам в Норфолк, за да се видя с Алекс — поясни баща й. — Ще я взема с мен.
Шарлът беше смаяна.
Алекс беше в Уолдън Хол.
Как не се сетих!
Вече знам!
— Най-добре да върви да си събира багажа — каза майка й.
Шарлът стана и излезе със сведена глава, за да не видят светлината на триумфа в очите й.
Дванайсета глава
В три без петнайсет Феликс беше във фоайето на Националната галерия. Шарлът вероятно щеше да закъснее като предишния път, но той и без това нямаше какво друго да прави.
Беше нервен, неспокоен, изморен от чакане и от криене. Последните две нощи беше спал на открито, веднъж в Хайд Парк и веднъж под арките на Чаринг Крос. През деня се криеше из задните улички, страничните железопътни линии и запустели участъци, като излизаше само да търси храна. Това му напомняше за бягството през Сибир, а тези спомени не бяха приятни. Дори сега не спираше на едно място, минаваше от фоайето към залите, поглеждаше към картините и се връщаше пак във фоайето да провери дали е дошла. Озърташе се към часовника на стената. Беше три и половина, а нея още я нямаше. Явно пак беше отишла на някой ужасен обяд.
Тя със сигурност можеше да научи къде е Орлов. Беше находчиво момиче. Дори баща й да не й каже направо, щеше да измисли начин да разкрие тайната. Но дали щеше да я разкрие на него, това беше друг въпрос. Тя имаше много силна воля.
Как му се искаше…
Много неща му се искаха. Искаше да не беше я заблуждавал. Искаше да можеше да намери Орлов без нейната помощ. Искаше хората да не се подчиняват на князе, графове, кайзери и царе. Искаше да се беше оженил за Лидия и да отгледа Шарлът. Искаше тя да дойде, а беше вече четири часът.