Бакенбарди.
„Искаш ли си стаята? Дадох я на друг, но ще го изгоня — има бакенбарди, а аз не мога да понасям бакенбарди.“
Сега Феликс се досети, че този мъж беше зад него на опашката пред гишето за билети.
Усети пробождането на страха.
Държеше вестника пред лицето си, в случай че изражението му издаваше мислите. Опита се да разсъждава спокойно и ясно. Явно полицията бе заподозряна нещо от думите на Бриджит и бяха решили да наблюдават къщата й. Най-лесният начин бе един детектив да се нанесе в бившата му стая. Той го е видял да идва, познал го е и го е проследил до гарата. Докато е стоял зад него на опашката, го е чул, че купува билет за Уолдънхол Халт, и също си е взел билет за там. После го е последвал във влака.
Не, не съвсем. Феликс бе седял десет минути във влака, преди да потеглят. Мъжът с бакенбардите се качи в последния момент. Какво е правил в промеждутъка?
Вероятно се е обадил по телефона.
Феликс си представи как детективът седи в кабинета на началника на гарата и говори по телефона:
— Анархистът се върна в къщата на Корк Стрийт, сър. Сега го следя.
— Къде си?
— В гарата на Ливърпул Стрийт. Купи билет за Уолдънхол Халт. Вече е във влака.
— Кога тръгва?
— След… седем минути.
— Има ли полицаи на гарата?
— Само двама униформени.
— Не е достатъчно… той е опасен.
— Мога да уредя влакът да закъснее, докато изпратите хора.
— Нашият анархист ще стане подозрителен и ще избяга. Не, остани с него…
И какво, зачуди се Феликс, какво ще направят после? Дали ще решат да го заловят някъде по пътя, или ще изчакат да стигне до Уолдънхол Халт.
Така или иначе, трябваше да слезе от влака, и то бързо.
А какво да прави с детектива? Той трябваше да остане във влака, за да не може да вдигне тревога, докато Феликс се измъкне.
„Мога да го вържа, ако имах с какво — разсъждаваше той. — Или да го поваля в безсъзнание, ако имах нещо тежко, с което да го ударя. Или пък да го удуша, но ще отнеме време и някой може да ме види. Мога да го изхвърля от влака, но искам той да остане тук…“
Влакът започна да забавя ход. „Вероятно ме чакат на гарата. Жалко, че нямам оръжие. Дали той има? Съмнявам се. Мога да счупя прозореца и да му прережа гърлото с парче стъкло — но със сигурност ще се съберат хора.“
Трябваше да се махне от влака.
Покрай линията се виждаха няколко къщи. Навлизаха в село или малък град. Спирачките на влака изпищяха и гарата се появи пред погледа му. Феликс се взираше напрегнато за следи от полицейски капан. Перонът изглеждаше пуст. Локомотивът спря с потреперване и бълвайки пара.
Хората започнаха да слизат. Неколцина пътници минаха покрай прозореца на Феликс, на път към изхода: семейство с две малки деца, жена с кутия за шапки и висок мъж с костюм от туид.
„Мога също така да ударя детектива — мислеше Феликс, — но е много трудно да повалиш някого в безсъзнание само с юмруци.“
Възможно бе да са заложили капана на следващата гара. Трябваше да слезе сега.
Чу се свирката.
Феликс стана.
Детективът се сепна.
— Във влака има ли тоалетна? — попита Феликс.
Детективът се слиса:
— Моля… да, разбира се.
— Благодаря. — „Не знае дали да ми вярва“, помисли си Феликс.
Излезе от купето в коридора.
Хукна към края на вагона. Влакът изпухтя и потегли. Феликс погледна назад. Детективът надничаше от купето. Феликс влезе в тоалетната и пак излезе. Онзи още гледаше. Влакът леко ускори. Феликс отиде до вратата на вагона. Детективът се затича.
Феликс се обърна и го удари право в лицето. Мъжът се закова насред крачка. Феликс го удари отново — в корема. Една жена изпищя. Феликс хвана мъжа за палтото и го завлече в тоалетната. Той започна да се бори, стовари юмрук в ребрата му и Феликс изпъшка. Хвана главата му и я блъсна в ръба на мивката. Влакът набираше скорост. Феликс блъсна отново главата му, после пак. Детективът се отпусна в ръцете му. Феликс го пусна на пода и излезе от тоалетната. Отиде до вратата на вагона и я отвори. Влакът вече ускоряваше ход. В другия край на коридора стоеше жена, която го гледаше пребледняла. Феликс скочи. Вратата се затръшна след него. Той се приземи, затича се, препъна се и си възвърна равновесието. Влакът отминаваше, все по-бързо и по-бързо.