Къде ли отива? Вероятно на среща с приятел? Да купи нещо забранено? Да направи нещо, което родителите й не биха одобрили, като например да иде в кинотеатър или на мюзикъл?
Хипотезата за приятел беше най-вероятна. А и това бе най-обещаващата възможност от негова гледна точка. Можеше да разбере кое е момчето и да заплаши момичето, че ще разкрие тайната му, ако не му каже къде е Орлов. Тя няма да го направи веднага, разбира се, особено ако знае, че Орлов е преследван от убиец; но ако трябва да избира между любовта на един младеж и сигурността на руския си братовчед, Феликс не се съмняваше, че едно младо момиче ще избере любовта.
Чу шум в далечината. Последва момичето зад един ъгъл. Внезапно се озова на улица, изпълнена с жени. Повечето бяха облечени в цветовете на суфражетките — зелено, бяло и лилаво. Много носеха знамена. Бяха хиляди. Някъде оркестър свиреше марш.
Момичето се присъедини към демонстрацията и тръгна с нея.
„Прекрасно!“, помисли си Феликс.
Пътят беше ограден с полицаи, но те гледаха предимно към жените, затова Феликс можеше да се прокрадва зад гърбовете им по тротоара. Вървеше с демонстриращите и не изпускаше момичето от поглед. Трябваше му късмет и ето че го получи. Тя беше тайна суфражетка! Можеше да бъде изнудвана, но съществуваха и по-деликатни начини да бъде манипулирана.
„По един или друг начин ще получа каквото ми трябва от нея“, рече си Феликс.
Шарлът беше развълнувана. Жените вървяха в редици, поддържани от активистки. Повечето от демонстрантките бяха добре облечени и представителни. Оркестърът свиреше жива мелодия. Виждаха се дори неколцина мъже, които носеха плакат с надпис: „Борете се с правителството, което отказва парламентарен глас на жените“. Шарлът вече не се чувстваше неразбрана и с еретични възгледи. „Ето — рече си, — всички тези жени мислят и се чувстват като мен!“ През последното денонощие имаше моменти, в които се чудеше дали мъжете не са прави, че жените са слаби, глупави и невежи, защото понякога тя имаше чувството, че е слаба и глупава, а определено беше невежа. Но сега си помисли: „Ако се образоваме, няма да сме невежи; ако мислим сами, няма да сме глупави; и ако се борим заедно, няма да сме слаби“.
Оркестърът засвири химна „Йерусалим“ и жените запяха. Шарлът се присъедини с жар:
„Не ме интересува дали някой ме вижда — рече си тя непокорно, — дори херцогините!“
Демонстрацията прекоси Трафалгар Скуеър и пое по „Мол“. Внезапно се появиха още полицаи, които наблюдаваха напрегнато жените. Имаше и доста зяпачи, предимно мъже, от двете страни на булеварда. Те викаха и подсвиркваха подигравателно. Шарлът чу един от тях да казва: „Всички имате нужда от едно хубаво чукане!“, и тя се изчерви.
Забеляза, че много жени носят жезли със сребърна стрела на върха. Попита най-близката какво символизират те.
— Стрелите на затворническите дрехи — отвърна тя. — Всички жени, които ги носят, са били в затвора.
— В затвора! — изуми се Шарлът. Знаеше, че няколко от суфражетките са били арестувани, но когато се огледа, видя стотици сребърни стрели. За първи път й хрумна, че може този ден да замръкне в затвора. От тази мисъл й прималя. „Няма да продължа — каза си. — Къщата ми е наблизо, от другата страна на парка; ще стигна дотам за няколко минути. Затвор! Ще умра! — Погледна назад и си рече: — Нищо лошо не съм направила! Защо се страхувам, че ще ида в затвора? Защо да не можем да се обърнем към краля? Ако не го направим, винаги ще бъдем слаби, невежи и глупави“. Тогава оркестърът засвири отново, тя изпъна рамене и закрачи в ритъм.
В края на булеварда се издигаше Бъкингамският дворец. Пред него се бяха наредили полицаи, повечето на коне. Шарлът вървеше в първите редици на процесията и се зачуди какво възнамеряват да направят водачките, когато стигнат до портите.
Спомни си как веднъж на излизане от „Дери и Томс“ един пияница се прокрадваше към нея по тротоара. Джентълмен с цилиндър го блъсна настрани с бастуна си, а лакеят бързо й помогна да се качи в каретата, която чакаше до тротоара.
Днес обаче никой нямаше да й се притече на помощ.
Вече бяха пред портите на двореца.