— Безсрамно дете! — изпищя тя. Пристъпи напред и я зашлеви през лицето.
Шарлът политна назад и седна тежко на леглото. Беше зашеметена, не от самата плесница, а от мисълта за нея. Майка й никога не я беше удряла. Някак това я заболя много повече от ударите, които бе понесла по време на демонстрацията. Погледна Мария и забеляза странното й доволно изражение.
Шарлът се съвзе и каза:
— Никога няма да ти го простя.
— Ти ли ще ми говориш за прошка! — В гнева си майка й говореше на руски. — А аз кога ще ти простя, че си отишла при онази тълпа пред Бъкингамския дворец?
Шарлът ахна.
— Как разбра?
— Мария те е видяла да вървиш по „Мол“ с онези… суфражетки. Изпитах такъв срам. Господ знае още кой те е видял. Ако кралят разбере, няма да ни приемат в двореца.
— Разбирам. — Шарлът още усещаше плесницата. — Значи не си се притеснила за мен, а само за репутацията на семейството.
Това явно засегна майка й. Мария се намеси:
— Притеснихме се и за теб.
— Мълчи, Мария — скастри я Шарлът. — Вече достатъчно си навредила с езика си.
— Мария постъпи правилно! — рече майка й. — Как можеше да не ми каже?
— А ти не мислиш ли, че жените трябва да имат право на глас? — попита я Шарлът.
— Разбира се, че не — и ти не бива да мислиш така.
— Но мисля — отвърна Шарлът. — Това е положението.
— Ти не знаеш нищо — ти си още дете.
— Винаги се стига дотам, нали? Аз съм дете и не знам нищо. А кой е виновен за моето невежество? Мария се грижи за образованието ми цели петнайсет години. А и ти много добре знаеш, че вече не съм дете. Ще си много щастлива, ако ме видиш омъжена до Коледа. Някои момичета стават майки още на тринайсет, дори да не са омъжени.
Майка й беше шокирана.
— От кого научаваш такива неща?
— Определено не от Мария. Тя никога не ми е казвала нищо важно. Нито пък ти.
Майка й продължи почти умолително:
— На теб не ти е нужно подобно знание — ти си дама.
— Ето, виждаш ли какво имам предвид? Искате да съм невежа. Е, аз не възнамерявам да бъда такава.
— Искам само да си щастлива!
— Не, не е вярно — отвърна упорито Шарлът. — Ти искаш да бъда като теб.
— Не, не, не! — изкрещя майка й. — Не искам да бъдеш като мен! Не искам! — Избухна в сълзи и изтича от стаята.
Шарлът се взираше след нея объркана и засрамена.
— Видя ли какво направи — обади се Мария.
Шарлът я изгледа от глава до пети: сива рокля, сива коса, грозно лице, самодоволно изражение.
— Махай се, Мария.
— Нямаш никаква представа какви тревоги и безпокойства причини този следобед.
Шарлът се изкуши да отвърне: „Ако си беше държала устата затворена, нямаше да има тревоги“. Но само повтори:
— Махай се.
— Слушай, малка Шарлът…
— За теб съм лейди Шарлът.
— Ти си малката Шарлът и…
Шарлът грабна едно огледало с дръжка и го запрати по нея. Мария изпищя. Огледалото пропусна целта си и се разби в стената. Мария изтича бързо от стаята.
„Вече знам как да се оправям с нея“, рече си Шарлът.
Хрумна й, че е постигнала някаква победа. Беше разплакала майка си и прогонила Мария. „Все е нещо. Май все пак съм по-силна след всичко това. Те си заслужаваха отношението: Мария е отишла при майка ми зад гърба ми, а мама ме удари. Но аз не плаках, не се молих и не обещавах да бъда добро момиче. Отбранявах се. Трябва да съм горда със себе си. Тогава защо се чувствам така засрамена?“
„Мразя се — мислеше си Лидия. — Знам как се чувства Шарлът, но не мога да й кажа, че разбирам. Винаги губя контрол. Преди не бях такава. Преди бях спокойна и се държах достойно. Когато беше малка, можех да се смея на лудориите й. Сега тя е вече жена. Господи, какво направих? Тя е покварена от кръвта на баща си, на Феликс, сигурна съм. Какво ще правя сега? Мислех си: ако се преструвам, че е дъщеря на Стивън, тя може наистина да се превърне в негова дъщеря — невинна, дама, англичанка. Но няма смисъл. През всички тези години лошата кръв е била в нея, дремела е и сега се проявява; сега безнравственият руски селянин взема връх. Когато видя тези признаци, се паникьосвам, не мога да се овладея. Аз съм прокълната, ние сме прокълнати, греховете на бащите се стоварват върху децата, дори върху трето и четвърто поколение. Кога ще бъда опростена? Феликс е анархист, а Шарлът — суфражетка, Феликс е прелюбодеец, а Шарлът говори за тринайсетгодишни майки; тя няма представа колко ужасно е да си завладян от страст; животът ми беше съсипан и нейният ще бъде съсипан, точно от това се страхувах, това ме кара да крещя, да плача, да ставам истерична и да я ударя, но, Господи, не позволявай тя да се съсипе, тя е целият ми живот. Ще я заключа. Дано само се омъжи за добро момче скоро, преди да е имала време да кривне от пътя, преди всички да са разбрали, че потеклото й е съмнително. Дали Фреди ще й предложи брак до края на сезона — ето го решението, — трябва да се погрижа да се случи, трябва да я омъжа бързо! После вече няма да може да се опозори; пък и с едно-две деца няма да има време за това. Трябва да се погрижа да се среща често с Фреди. Тя е доста хубава, подходяща е за съпруга на силен мъж, който може да я държи под контрол, почтен човек, който ще я обича, без да отприщва мрачните й желания, човек, който ще спи в съседната стая и ще споделя с нея леглото веднъж седмично при изгасени светлини, Фреди е подходящ за нея, тогава тя вече няма да премине през онова, през което преминах аз, никога няма да научи по трудния начин колко порочна и унищожителна е похотта, грехът няма да се предаде и на това поколение, тя няма да е порочна като мен. Тя мисли, че искам да е като мен. Само да знаеше. Само да знаеше!“