— Колко често ще ми се налага да държа ръката ви? — попитах аз, като се засмях.
— По цял ден — галантно отвърна сър Юстас.
— Няма да ми остава много време да пиша на машина при това положение — напомних му аз.
— Това няма значение. Цялата тази идиотщина е идея на Паджет. Той ме съсипва от работа. Горя от желание да го оставя в Кейп Таун.
— Тук ли ще го оставите?
— Да, ще му доставя огромно удоволствие да слухти наоколо за Рейбърн. Подобни неща са стихията на Паджет. Той обожава интригите. Но моето предложение е съвсем сериозно. Ще дойдете ли? Нашата мисис Блеър е чудесна компаньонка, а от време на време може да си вземете по половин почивен ден и да копаете кости.
— Много ви благодаря, сър Юстас — предпазливо казах аз, — но мисля довечера да тръгна за Дърбан.
— Хайде сега, не бъдете неразумна. Спомнете си — в Родезия има много лъвове. Лъвовете ще ви харесат. Всички момичета ги харесват.
— А ще се упражняват ли на дълъг скок? — усмихнато попитах аз. — Не, много ви благодаря, но трябва да отида в Дърбан.
Сър Юстас ме погледна, въздъхна дълбоко, а после отвори вратата на съседната стая и извика на Паджет:
— Ако вече си се събудил от следобедна дрямка, скъпи ми друже, може би ще поработиш малко за разнообразие.
Гай Паджет се появи на вратата. Той се поклони към нас, като леко потрепна, щом ме видя и отговори наскърбено.
— Цял следобед печатам онзи меморандум, сър Юстас.
— Е, престани да го печаташ тогава. Иди до службата на Пълномощника по търговията или до Земеделското управление или до Камарата по минно дело или на някое друго подобно място и ги помоли да ми заемат една служителка, която да дойде с мен в Родезия. Да бъде светлоока и да няма нищо против да държи ръката ми от време на време.
— Да, сър Юстас. Ще помоля за компетентна стенографка-машинописка.
— Паджет е злобен човек — каза сър Юстас, когато секретарят му излезе. — Готов съм да се обзаложа, че нарочно ще избере някое грозновато същество, за да ме ядоса. Освен това тя трябва да има хубави крака — забравих да спомена това.
Сграбчих развълнувано Сюзън за ръката и почти я завлякох до нейната стая.
— А сега, Сюзън — казах аз, — трябва да изготвим план, при това бързо. Паджет ще остане тук — нали чухте?
— Да. Предполагам това означава, че аз не ще мога да отида в Родезия, което е крайно неприятно, защото аз искам да отида в Родезия. Колко досадно!
— Горе главата — казах аз. — При всички положения заминавате. Не виждам как бихте могли да се откажете в последния момент, без това да изглежда твърде подозрително. А освен това сър Юстас може внезапно да привика Паджет и за вас ще бъде много по-трудно да се присламчите, към него за пътуването дотам.
— Едва ли ще бъде прилично — каза с усмивка Сюзън и на бузите й се появиха трапчинки. — Ще трябва да го направя под претекст, че съм обладана от изпепеляваща страст към него.
— От друга страна ако сте там, когато пристигне, всичко ще изглежда съвсем нормално и естествено. Освен това не мисля, че би трябвало съвсем да изпускаме от погледа си останалите двама.
— О. Ан, нали не подозираш полковник Рейс или сър Юстас?
— Подозирам всички — мрачно казах аз — и ако сте чели детективски романи, Сюзън, би трябвало да знаете, че злодеят винаги е този, когото най-малко подозираш. Доста весели и дебели хора като сър Юстас се оказват престъпници.
— Полковник Рейс не е кой знае колко пълен, нито пък особено забавен.
— Понякога са слаби и мрачни — отвърнах аз. — Не казвам, че сериозно подозирам единия или другия, но, в края на краищата, жената е била убита в къщата на сър Юстас…
— Да, да, няма нужда да повтаряме всичко отново. Ще го наблюдавам, Ан, и ако започне да пълнее още повече или да става все по-забавен, веднага ще ви телеграфирам. „Сър Ю. ще се пръсне. Елате незабавно.“