— Моля ви, Сюзън — извиках аз, — на вас това ви се струва като игра!
— Знам, че така изглежда — невъзмутимо каза Сюзън. — Но то прилича на игра. Вие сте виновна, Ан. Заразих се от вашия вечно жаден за приключения дух. Това, което става, ми изглежда недействително. Господи, ако Кларънс знаеше, че обикалям Африка в преследване на опасни престъпници, щеше да припадне.
— Защо не му телеграфирате? — попитах аз саркастично.
Когато стане дума за изпращане на телеграми, чувството за хумор на Сюзън я напуска. Тя прие моето предложение съвсем сериозно.
— Бих могла. Ще се получи обаче доста дълга. — При тази мисъл очите й светнаха. — Но мисля, че е по-добре да не му телеграфирам. Съпрузите винаги се обявяват против всякакви забавления, дори и съвсем безобидни.
— Добре тогава — казах аз, обобщавайки положението, — вие ще държите под око сър Юстас и полковник Рейс…
— Разбирам защо трябва да наблюдавам сър Юстас — прекъсна ме Сюзън. — Заради неговата фигура и комичния начин, по който разговаря. Но мисля, че е прекалено да подозираме полковник Рейс, наистина. Та нали той е свързан с разузнаването. Знаете ли, Ан, мисля си, че най-доброто нещо, което бихме могли да сторим, е да му се доверим и да му разкажем всичко.
Аз енергично се възпротивих срещу това малодушно предложение. В него долових пагубното влияние на семейния живот. Колко често бях чувала някоя безусловно интелигентна представителка на женския пол да заявява с тон, който не търпи възражения „Едгар казва…“. А през цялото време вие сте съвсем наясно, че Едгар е един абсолютен глупак. И Сюзън, под влияние на семейния живот, изпитваше непреодолимо желание да потърси опора в някой мъж.
В края на краищата тя даде честна дума, че ще си държи езика зад зъбите пред полковник Рейс и ние продължихме да кроим плановете си.
— Съвсем ясно е, че трябва да остана тук и да наблюдавам Паджет, това е най-добрият начин засега. Ще се престоря, че заминавам тази вечер за Дърбан, ще си сваля багажа и всичко останало, но всъщност ще се преместя в някой малък хотел в града. Мога малко да променя външния си вид — да си сложа руса перука и един от онези воали от плътна бяла дантела. Ще мога много по-успешно да го следя, ако той си мисли, че благополучно съм заминала.
Сюзън одобри този план от все сърце. Извършихме съответните приготовления с необходимата показност — попитахме още веднъж в пътническото бюро в колко часа потегля влакът и започнахме да приготвяме моя багаж.
Вечеряхме заедно в ресторанта. Полковник Рейс не се появи, но сър Юстас и Паджет бяха на масата си до прозореца. Паджет стана от масата по средата на вечерята, което ме раздразни, тъй като възнамерявах да си взема довиждане с него. Независимо от това нямаше съмнение, че сър Юстас също ще ми свърши работа. След като привърших, отидох при него.
— Довиждане, сър Юстас — казах аз. — Довечера заминавам за Дърбан.
Сър Юстас въздъхна тежко.
— Чух това вече. Сигурно не бихте искали да дойда с вас, нали?
— За мен ще бъде голямо удоволствие.
— Добро момиче. Сигурна ли сте, че не желаете да промените намеренията си и да дойдете в Родезия, за да търсите лъвове?
— Съвсем сигурна.
— Трябва да е някой голям красавец — печално каза сър Юстас. — Предполагам някое младо, безочливо конте в Дърбан, пред което моето обаяние на зрял човек нищо не струва. Между другото, след една-две минути Паджет тръгва с кола надолу. Би могъл да ви откара до гарата.
— О, не, благодаря ви — припряно казах аз. — Двете с мисис Блеър вече си поръчахме такси.
Да пътувам заедно с Гай Паджет беше последното нещо, което исках! Сър Юстас ме изгледа внимателно.
— Мисля, че не харесвате Паджет. Не ви обвинявам. Такъв досаден глупак — само ходи насам-натам с изражение на мъченик и прави всичко възможно да ме нервира и ядосва!
— Какво пак е направил? — леко заинтригувана попитах.
— Намерил ми е секретарка. Най-малко четиридесетгодишна, с пенсне и благоприлични затворени обувки. От нея се излъчват деловитост и енергичност, които ще ме довършат. Освен това е грозна колкото си иска.
— Няма ли да ви държи ръката?
— Искрено се надявам да не го прави! — възкликна сър Юстас. — Това вече ще прелее чашата. Е, сбогом, светлоока красавице. Ако убия някой лъв, няма да ви дам кожата — щом ме изоставяте по такъв подъл начин.
Той топло стисна ръката ми и ние се разделихме. Сюзън ме чакаше във фоайето. Тя трябваше да дойде да ме изпрати.