— Да тръгваме веднага — нетърпеливо казах аз и махнах на портиера да ни извика такси.
В този миг един глас зад мен ме накара да изтръпна:
— Извинете, мис Бедингфийлд, но аз точно тръгвам с кола. Мога да ви откарам с мисис Блеър до гарата.
— О, благодаря ви — побързах да отговоря аз. — Но няма нужда да ви затрудняваме. Аз…
— Никак няма да ме затрудните, уверявам ви. Портиер, донесете багажа.
Бях безпомощна. Сигурно щях да продължа да се съпротивлявам, ако не беше предупредителното побутване на Сюзън, което ме накара да застана нащрек.
— Благодаря ви, мистър Паджет — студено казах аз.
Качихме се в колата. През цялото време, докато се движехме по пътя към града, си блъсках главата какво да кажа. Най-накрая самият Паджет наруши мълчанието.
— Успях да намеря много способна секретарка на сър Юстас — заяви той. — Мис Петигрю.
— Преди малко ми се стори, че не беше във възторг от нея — отбелязах аз.
Паджет хладно ме изгледа.
— Тя е опитна стенографка и машинописка — каза той с тон, който не търпеше възражения.
Спряхме пред гарата. Сигурно тук щеше да ни остави. Обърнах се е протегната ръка — но не.
— Ще дойда да ви изпратя. Вече е осем часа, влакът ви тръгва след петнадесет минути.
Той даде подробни указания на носачите. Стоях безпомощна и не смеех да погледна към Сюзън. Човекът хранеше подозрения. Той беше твърдо решен да се увери, че аз наистина ще отпътувам с влака. Но какво можех да направя? Нищо. Виждах се как след четвърт час потеглям с влака, а Паджет стои на перона и ми маха за сбогом. Той ловко беше разменил ролите ни. На всичко отгоре държанието му към мен се беше променило. То беше изпълнено с нескопосна общителност, която не му прилягаше и от която ми се повдигаше. Този човек беше един мазник и лицемер. Първо се опита да ме убие, а сега ми правеше комплименти! Нима допускаше, че аз не го бях познала онази вечер на кораба? Не, това беше поза — поза, която искаше да ме принуди да приема, макар и неохотно, докато през цялото време се преструваше.
Съвсем безпомощна, аз се движех към влака под неговите вещи напътствия. Багажът ми беше качен в спалния вагон — бях сама в купето с две легла. Часът беше осем и дванадесет минути. След три минути влакът щеше да потегли.
Но Паджет си беше направил сметката без Сюзън.
— Ан — каза внезапно тя, — по време на пътуването ще бъде ужасно горещо, особено утре, когато минавате през Кару. Нали си носите одеколон или лавандула?
Веднага разбрах какво трябва да отговоря.
— О, Боже мой — извиках аз. — Забравих одеколона си върху тоалетката в хотела.
Навикът на Сюзън да се разпорежда свърши отлична работа. Тя се обърна повелително към Паджет.
— Мистър Паджет, бързо! Нямате никакво време! Отсреща има дрогерия — Ан трябва да има със себе си малко одеколон.
Паджет се поколеба, но не можа да устои на властното поведение на Сюзън. Тя е родена да командва. Той тръгна. Сюзън го проследи с поглед, докато изчезна.
— Бързо, Ан, слизайте от другата страна — може би се е престорил, че отива и ни наблюдава от другия край на перона. Оставете багажа си. Утре ще телеграфирате за него. О, дано само влакът тръгне навреме!
Отворих вратата към другата страна на перона и слязох. Никой не ми обърна внимание. Едва виждах Сюзън, която беше там, където я бях оставила и както изглежда, продължаваше да разговаря с мен през прозореца. Чу се изсвирване и влакът бавно потегли. След това чух как някой бяга с всичка сила по перона. Дръпнах се в сянката на близката будка за вестници и продължих да наблюдавам.
Сюзън престана да размахва кърпичката си след отдалечаващия се влак и се обърна.
— Твърде късно, мистър Паджет — любезно каза тя. — Ан замина. Това ли е одеколонът? Жалко, че не се сетихме по-рано за него!
Те минаха недалеч от мен по пътя към зданието на гарата. Гай Паджет беше съвсем разгорещен и потен. Явно беше тичал по целия път до дрогерията и обратно.
— Да ви повикам ли такси, мисис Блеър?
Сюзън продължи с успех да играе ролята си.
— Да, ако обичате. Искате ли да се върнете с мен до хотела? Имате ли много работа при сър Юстас? Боже господа, как ми се искаше Ан Бедингфийлд да дойде с нас утре. Никак не ми се нрави идеята младо момиче като нея да пътува сам-самичко до Дърбан. Предполагам има нещо, което я тегли натам…
Те подминаха и вече не можех да чувам какво си говорят.