Снощи срещнах Рийвс, моя приятел — лейбърист от Килморден Касъл. По-уплашен човек от него не съм виждал. И той е като всички останали свои колеги, които произнасят дълги бунтарски речи единствено поради политически причини, а после им се иска да не са го правили. Сега само ходи насам-натам и разправя, че той всъщност не е правил това. Когато го срещнах, тъкмо се канеше да заминава за Кейп Таун, където смяташе да изнесе в продължение на три дни реч на холандски, с която да се оправдае и да заяви, че нещата, които е казал, всъщност означават нещо съвсем друго.
Благодарен съм, че не ми се налага да заседавам в Законодателното Събрание на Южна Африка. И в Камарата на Общините е зле, но ние поне говорим само на един език и имаме някакви, макар и малки, ограничения, касаещи продължителността на изказванията. Когато отидох в Събранието, преди да отпътувам от Кейп Таун, слушах някакъв сивокос господин с увиснали мустаци, който изглеждаше досущ като лъжливата костенурка от Алиса в страната на чудесата. Думите се процеждаха от устата му една по една по особено скръбен начин. От време на време той се самозареждаше с енергия за по-нататъшните си усилия, възкликвайки нещо, което звучеше като „Плат скеет“, с всичка сила и в пълен контраст с останалата част от речта му. Щом стореше това, половината от присъстващите започваше да вика „Уф, уф!“, което на холандски вероятно означава „Браво, браво!“, а другата половина се сепваше и се събуждаше от приятната дрямка, която ги беше налегнала. Увериха ме, че господинът говори най-малко от три дни. Хората в Южна Африка трябва да са много търпеливи.
Измислях какви ли не задачи, които да задържат Паджет в Кейп Таун, но плодовитостта на въображението ми се изчерпа и той ще пристигне утре, досущ като някое вярно куче, което застава до господаря си, готово да умре заедно с него.
А толкова добре напредвах със своите „Спомени“. Бях измислил някои изключително духовити неща, които ръководителите на стачката ми били казали и които аз съм бил казал на тях.
Тази сутрин с мен разговаря един правителствен служител. Беше любезен, убедителен и говореше с недомлъвки. В началото той се позова на моята високопоставеност и важност и предложи услугите си да уреди заминаването ми за Претория.
„Значи очаквате безредици?“ — попитах аз.
Неговият отговор беше поднесен по начин, от който нищо не ми стана ясно. Което пък явно означаваше, че очакват сериозни размирици. Подхвърлих, че неговото правителство е допуснало нещата да отидат твърде далеч.
„Понякога е по-добре да дадеш някому лопата, та сам да си изкопае гроба, сър Юстас.“
„О, разбира се, разбира се.“
„Не стачниците причиняват безредици. Зад тях стои някаква организация, която е истинската движеща сила. В страната непрестанно се внасят оръжие и експлозиви, а наскоро заловихме някои документи, които хвърлят доста светлина върху методите за техния внос. Има цял шифър. Картофи означава «детонатори», карфиол — «пушки», а имената на други зеленчуци означават най-различни експлозиви.“
„Това е доста интересно“ — одобрително казах аз.
„Нещо повече, сър Юстас, имаме основателни причини да смятаме, че човекът, който стои в дъното на всичко това и гениално ръководи цялата операция, в този момент се намира в Йоханесбург.“
Той така настойчиво втренчи поглед в мен, та започнах да се боя, да не би да подозира, че аз съм въпросният човек. При тази мисъл ме обля студена пот и започнах да съжалявам, че изобщо ми е хрумнало лично да проследя тази малка революция.
„От Йоханесбург до Претория не пътуват влакове — продължи той. — Но аз мога да уредя да заминете с частен вагон. В случай, че ви спрат по пътя, мога да ви осигуря два различни пропуска, единият от Юнионисткото правителство, а другият — че сте пристигнали на посещение от Англия и че нямате нищо общо с правителството.“
„Един за вашите хора и един за стачниците, а?“
„Точно така.“
Идеята не ми се понрави — знам какво става в такива случаи. Човек започва да се вълнува и обърква всичко. Сигурно ще представя точно комуто не трябва пропуска, който не трябва и всичко ще завърши с разстрела ми от кръвожаден бунтовник или от бранителите на реда и закона, които виждам да сноват по улиците с бомбета и лули, нехайно пъхнали пушките си под мишница. Пък и какво да правя в Претория? Да се възхищавам на архитектурата на юнионистките сгради и да слушам ехтежа от изстрелите край Йоханесбург? Един Господ знае колко време ще трябва да остана заточен там. Чувам, че вече са вдигнали железопътната линия във въздуха. Човек няма да може едно питие да намери там. Преди два дни в града обявили военно положение.