Той каза това бавно, и смутено, без да ме гледа.
— Разбирам — с благодарност отвърнах аз.
— И нищо не му пречи веднага да започне да използва истинското си име.
— Не, разбира се.
— А вие знаете ли го?
Въпросът ме изненада.
— Разбира се. Хари Лукас.
Той не отговори, но ми се стори, че има нещо странно в начина, по който замълча.
— Ан, спомняте ли си, че на връщане от Матопос в онзи лен ви казах, че знам какво трябва да направя?
— Разбира се, спомням си.
— Мисля, открито мога да заявя, че го направих. Невинността на човека, когото обичате, е доказана.
— Това ли имахте предвид?
— Разбира се.
Наведох глава, засрамена от неоснователните съмнения, които бях изпитвала към него. Той отново заговори замислено:
— Когато бях съвсем млад, се влюбих в едно момиче, което ме изостави. След това започнах да мисля единствено за работата си. Кариерата ми означаваше всичко за мен. А после срещнах вас, Ан — и всичко това започна да ми се струва лишено от смисъл. Но младостта търси младост… А аз все още имам своята работа.
Не отговорих нищо. Предполагам не е възможно наистина да се обичат двама мъже едновременно — но може да изпитате такова желание. Този човек притежаваше изключителен магнетизъм. Вдигнах внезапно очи към него.
— Мисля, че ще стигнете далеч — замечтано промълвих аз. — Мисля, че ви предстои голяма кариера. Ще станете един от великите хора в света.
Чувствах се така, като че ли изричах някакво пророчество.
— Въпреки това ще бъда самотен.
— Всички хора, които вършат наистина велики неща, са самотни.
— Така ли мислите?
— Сигурна съм в това.
Той взе ръката ми и тихо каза:
— Бих предпочел… другото.
В този момент иззад ъгъла на къщата се появи Хари. Полковник Рейс се изправи.
— Добро утро… Лукас — каза той.
По някаква причина Хари се изчерви до корените на косата си.
— Да — радостно заявих аз, — хората вече трябва да се обръщат към теб с истинското ти име.
Но Хари все още не сваляше поглед от полковник Рейс.
— Значи знаете, сър — най-сетне каза той.
— Никога не забравям нечие лице. Видях те веднъж, когато беше момче.
— За какво става дума? — попитах аз озадачена, като гледах ту единия, ту другия.
Между тях, изглежда, се водеше някаква борба на волята. Рейс победи. Хари се извърна.
— Мисля, че сте прав, сър. Кажете й истинското ми име.
— Ан, това не е Хари Лукас — той беше убит през войната. Това е Джон Харълд Ърдсли.
Глава тридесет и пета
Като каза тези думи, полковник Рейс бързо се обърна и се отдалечи. Аз стоях и гледах след него. Гласът на Хари ме върна към действителността.
— Ан, прости ми, кажи, че ми прощаваш.
Той взе ръката ми в своята, но аз почти механично я изтеглих.
— Защо ме излъга?
— Не знам дали ще мога да те накарам да разбереш. Страхувах се от всичко това — от властта и магнетизма на богатството. Исках да ме обичаш заради самия мен — такъв, какъвто съм, без украшения и залъгалки.
— Искаш да кажеш, че не си ми вярвал?
— Можеш и така да го приемеш, ако искаш, но няма да е съвсем вярно. Бях озлобен и подозрителен — винаги склонен да търся скрити подбуди — а беше наистина прекрасно да те обичат така, както ти ме обичаше.
— Разбирам — бавно казах аз. Започнах наум да си припомням разказа му. За пръв път забелязах в него някои противоречия, на които не бях обърнала внимание — сигурността, която парите пораждат, възможността му да плати на Надина, за да получи от нея диамантите, начинът, по който предпочиташе да говори за двамата младежи от гледната точка на страничен наблюдател. А когато казваше „моят приятел“, той имаше предвид не Ърдсли, а Лукас. Именно Лукас — неговият мълчалив приятел, е обичал толкова дълбоко Надина.
— Как стана това? — попитах аз.
— И двамата се държахме безразсъдно — търсехме смъртта. Една нощ си разменихме опознавателните медальони за късмет! Лукас загина на другия ден — разкъсан на парчета.
Аз потръпнах.
— Но защо не ми каза досега? Тази сутрин? Нима все още не вярваш, че те обичам?
— Ан, не исках да проваля всичко. Исках да те отведа отново на острова. Каква е ползата от парите? С тях не може да се купи щастие. Щяхме да бъдем щастливи на острова. Казвам ти, боя се от онзи, другия живот — той едва не ме поквари някога.