Той се усмихна.
— И ние имаме една такава барачка, само че не чак толкова пълна. Може би защото не сме живели там дълго. — Стоеше и разглеждаше с интерес купчината вътре. — Кажи ми, на кого е бил този велосипед с три колела?
— Мой е.
— Сигурно си била много мъничка, когато си го карала.
Тя погледна велосипедчето.
— Наистина сега изглежда мъничък, нали? Вероятно съм била на четири-пет годинки.
— Имате пого4! — Той се пресегна и го извади; то проскърца ръждиво. — От колко години не съм виждал пого! Едно време се бяха превърнали в истинска мания там, у дома.
— Бяха ги позабравили, а после пак дойдоха на мода. Сега доста деца в околността имат пого.
— На колко си била, когато си играла с него?
Мойра помисли малко.
— То беше след велосипедчето с три колела, след тротинетката и преди велосипеда. Сигурно съм била на около седем.
Дуайт го държеше в ръцете си замислено.
— Това е най-подходящата възраст за пого. Има ли ги още по магазините?
— Сигурно, щом децата играят с тях.
Той го остави на земята.
— От много години не съм ги виждал в Съединените щати. Ту идват на мода, ту си отиват. — Той хвърли поглед наоколо. — На кого са били кокилите?
— Първо на брат ми, а после мои. Аз счупих тази.
— Той е бил по-голям от тебе, нали?
Мойра кимна.
— С две, две и половина години.
— Сега в Австралия ли е?
— Не. В Англия.
Дуайт кимна. Не знаеше какво да каже.
— Тези кокили са много високи — забеляза той. — Била си вече по-голяма.
— На десет-единадесет години.
— Ски! — Дуайт премери на око дължината им. — Карала си ги още по-късно.
— Започнах да карам ски на шестнадесет. А тези използвах чак до началото на войната. Макар че вече ми бяха малки. Другият чифт беше на Доналд.
Той хвърли поглед върху хаоса от вещи в малката стая.
— Я виж, имате и водни ски?
— Още ги използваме — или по-точно — използвахме ги до войната. — Тя замълча. — Често ходехме на лятна ваканция в Баруон Хедс. Мама наемаше всяка година една и съща къща… — Мойра постоя мълчаливо за миг, като си спомняше за малката слънчева къща край игрището за голф, топлите пясъци, прохладния въздух, който стремително я обгръщаше, докато летеше след моторната лодка във вихрушка от топли пръски.
— Ето дървената лопатка, с която си играех като много мъничка. С нея строях пясъчни замъци…
Той й се усмихна.
— Забавно е да гледаш играчките на другите и да се опитваш да си представиш как са изглеждали на тази възраст. Сякаш те виждам на седем годинки как подскачаш наоколо върху пого.
— И колко често се сърдех — каза тя. Постоя, за миг загледана замислено към вратата. — Никога не позволявах на мама да раздава старите ми играчки — промълви Мойра. — Казвах й, че ще ги запазя за моите деца. Сега няма да имам нито едно.
— Това е ужасно. Но нищо не може да се промени. — Дуайт дръпна вратата и затвори зад нея толкова много сантиментални надежди. — Мисля, че днес следобед трябва да се върна на подводницата, за да видя дали не е потънала на кея. Знаеш ли в колко часа има влак?
— Не зная, но можем да позвъним на гарата и да разберем. Не можеш ли да останеш още един ден?
— Много ми се иска, скъпа, но не мога. На бюрото ми сигурно ме чака цял куп документи.
— Сега ще разбера за влака. Какво ще правиш тази сутрин?
— Казах на баща ти, че ще довърша брануването на ливадата горе на хълма.
— Аз имам около час работа из къщи. После ще изляза да ти правя компания.
— Чудесно! Вашият вол е добър работник, но не е много приказлив.
След обяда Дуайт получи закърпените си дрехи, благодари на домакините за всичко, стегна куфара си и Мойра го откара до гарата. В Националната галерия имаше изложба на австралийска живопис с религиозни сюжети. Уговориха се той да й позвъни, за да отидат заедно да я разгледат, преди да са я закрили. После Дуайт се качи на влака за Мелбърн.
Към шест часа беше на самолетоносача. Както предполагаше, на бюрото му имаше куп документи, включително и един плик с восъчен печат отгоре. Той го разряза, отвори го и намери вътре заповедта за предстоящите оперативни действия и бележка от командващия военноморските сили, с която го молеше да му позвъни, за да уговорят среща и да обсъдят задачата.
4
Пого — тояжка, към която е прикрепена напречна дъска с пружини за краката, така че детето може да прави подскоци. — Б.пр.