Според вече установената практика към полунощ изплуваха край устието на река Колумбия. Лейтенант Бенсън идваше да смени капитан-лейтенант Фарел. Капитан Фарел вдигна перископа от акумулаторната яма, залепи се на окуляра и го завъртя по целия хоризонт. После внезапно се обърна към другия офицер.
— Хей, върви да повикаш капитана. Светлини на брега, между тридесетия и четиридесетия градус, откъм десния борд и носа.
След минута-две всички се изреждаха да гледат през перископа и да изучават картата, Питър Холмс и Джон Осбърн заедно с тях. Дуайт се наведе над морската карта заедно със старши помощника.
— Откъм страната на щата Вашингтон — каза той. — Някъде тук се намират Лонг Бийч и Айлуоко. В щата Орегон няма нищо.
Лейтенант Сандърстром се обади зад него:
— Водноелектрическа централа.
— Сигурно е така. Щом има светлини, това обяснява много неща. — Той се обърна към учения. — Каква е радиацията навън, господин Осбърн?
— Тридесет на червено, сър.
Капитанът кимна. Макар и не мигновено смъртоносна, радиацията беше прекалено висока, за да има живот. През последните пет-шест дни в нея нямаше почти никаква промяна. Той също отиде до перископа и остана там дълго време. Не се осмеляваше да приближи подводницата до брега през нощта.
— Добре — каза най-сетне. — Ще продължим по същия път. Отбележете го в бордовия дневник, господин Бенсън.
Дуайт отиде да си легне. Утрешният ден щеше да бъде тревожен и труден, трябваше да се наспи. Уединен в малката си каюта, той отключи сейфа, където държеше поверителните документи, и извади гривната. Тя запламтя на изкуствената светлина. Шеърън щеше да й се зарадва. Той внимателно я сложи в джоба на куртката. После си легна отново с ръка върху въдицата и заспа.
В четири часа сутринта, точно преди да се зазори, изплуваха на повърхността, малко на север от Грейс Харбър. На брега не се виждаха никакви светлини, но тъй като в този район пътищата бяха малко, а градове нямаше, това още нищо не значеше. Потопиха се на перископна дълбочина и продължиха. Когато в шест часа Дуайт отиде в контролния пункт, през перископа денят изглеждаше ясен и членовете на екипажа, които не бяха дежурни, се редуваха да гледат пустия бряг. Той отиде да закуси и после постоя с цигара над масата с картите, като изучаваше минните полета и входа към пролива Хуан де Фука, които и без друго беше научил вече до най-малките подробности.
В седем и четиридесет и пет старши помощникът на командира докладва, че нос Флайъри е на траверс5. Капитанът загаси цигарата си.
— Добре — каза той. — Да приближим, командире. Курс: нула-седем-пет. Петнадесет възела.
Бученето на моторите намаля за първи път от три седмици: тази относителна тишина вътре в корпуса потискаше. Цялата сутрин се промъкваха на югоизток през пролива между Канада и Съединените щати, непрекъснато определяха направлението през перископа, нанасяха върху картите изминатия път и много пъти променяха курса. По брега не се виждаха почти никакви изменения освен на едно място: на остров Ванкувър, близо до река Джордан, по южните склонове на планината Валънтайн огромно пространство беше сякаш взривено и обгоряло. По тяхна преценка тази зона беше не по-малко от седем мили дълга и пет мили широка. Макар че повърхността на земята изглеждаше незасегната, там като че ли нямаше никаква растителност.
— Струва ми се, че е имало въздушна експлозия — каза капитанът, след като се отвърна от перископа. — Вероятно тук е избухнала управляема ракета.
Когато наближиха по-гъсто населени райони, винаги имаше по един-двама души, които чакаха ред да погледат през перископа веднага след офицерите. Малко след пладне минаха покрай Порт Таунсенд и завиха на юг към пролива Пюджит. След като подминаха остров Уидби, продължиха по посока на пристанището и в ранния следобед достигнаха континента при малкия град Едмъндс на петдесет мили северно от Сиатъл. До този момент бяха преминали успешно през отбранителните минни заграждения. Откъм морето градчето изглеждаше като че ли незасегнато, но нивото на радиацията беше все още много високо.