– Какво ще проучваме, татко?
– Как какво? Нов бизнес… Мехтаб! Ела тук! Ела. Гърба.
Мехтаб влезе в банята и послушно седна на ръба на ваната. Татко се наведе напред и погледна през рамо.
– Вляво – каза той. – Под плешката. Не. Не. Ох! Точно там.
Още от юношеските си години татко беше прокълнат с доста неприятен козметичен дефект – широкият му космат гръб беше покрит с черни точки и гнойни пъпки. Докато мама беше жива, почистването на татковия гръб беше нейно задължение.
– Стискай! – викаше татко на Мехтаб. – Стискай!
Татко се мръщеше, Мехтаб стискаше пъпката между лакираните си нокти и когато гнойта проби, двамата възкликнаха облекчено.
Татко изви глава в опит да си види гърба.
– Много бяха?
– Но какъв бизнес, татко?
– Мисля си за сосове. Топли сосове.
От този момент нататък вкъщи се говореше само и единствено за мадраски сосове.
– Гледай как се прави, Хасан.
Татко се опитваше да надвика колите по булевард „Бродуей“.
– Преди да започне бизнес, винаги проучва конкуренция. Ясно? Проучва пазара.
Супермаркет „Шахи“ беше най-добрият магазин в Саутхол. Собственост на заможно индийско семейство от Източна Африка, супермаркетът заемаше целия партерен етаж на една бизнес сграда, построена през 70-те години в края на булевард „Бродуей“. Магазинът имаше няколко нива. На едното бяха разположени фризерите със замразени чапати и грах с мента. На другото имаше платформи с петкилограмови чували с ориз басмати с начупени зърна. Всеки сантиметър от магазина беше зает от стигащи до тавана стелажи, наблъскани с кутии, чували и кашони, пълни с какво ли не. Именно оттук индийските имигранти като нас си купуваха уханни спомени от дома – зрял фасул, бутилки „Тъмс Ъп“40, кокосова сметана, сироп от нар, както и цветни пакетчета с ароматни пръчици от сандалово дърво „за молитва и удоволствие“.
40 Индийският вариант на „Кока-кола“ – б. пр.
– А това какво? – попита татко, сочейки някакъв буркан.
– Мадраска къри паста „Патак“, сър.
– А това?
– Туршия „Раджах“ от зелени лимони и люти чушлета, сър.
Татко обиколи всички стелажи, като се секнеше и играеше по нервите на нещастния служител.
– Какво пише тук? „Шарде“?
– Не, сър, „Шърууд“. Това не е туршия, това е балти къри паста.
– Така ли? Отвори буркан. Иска опита.
Служителят потърси с поглед управителя сикх. Последният обаче беше застанал пред входа на магазина и охраняваше току-що доставената пратка от розова тоалетна хартия. Като видя, че няма кой да му помогне, младият служител се окопа сред няколко щайги с консервиран нахут и едва тогава се осмели да отговори:
– Съжалявам, сър – каза той. – Не може да опитате. Трябва да купите буркана.
***
– Трябва ни добро обслужване – заяви татко на вуйчо Сами.
Азиза ми даде знак с очи, че е време за по цигара.
– Не тия простаци от Източна Африка – продължи татко и потупа вуйчо Сами по лакътя, така че горкият човек беше принуден да вдигне поглед от вестника си.
– Мили боже. Това глупаво момче в „Шахи“ пълен дивак.
– Да, да. Много добре – промърмори вуйчо Сами. – „Ливърпул“ бие с два на един.
Татко обаче беше като куче следотърсач. Под предлог, че търсим „добро обслужване“, ние посетихме едно тайнствено място, за което татко беше слушал много, а именно отдела за хранителни стоки на „Хародс“41. Помня как един ден всички вкупом слязохме в Уест Енд, а суматохата и блъсканицата в Найтсбридж ни напомниха за уличното движение в Бомбай и ни накараха да се почувстваме като у дома си. В продължение на няколко минути стояхме смаяни пред иззиданата от червеникави камъни сграда на магазина и зяпахме емблемата „Дворцов доставчик“, която красеше една от стените на зданието.
41 Луксозен универсален магазин, основан през 1834 г. „Хародс“ се намира в Найтсбридж, квартал в централната част на Лондон, известна като Уест Енд – б. пр.
– Това много важно – каза татко с благоговение. – Значи, че английско кралско семейство купува чътни оттук.
После влязохме в „Хародс“ и минахме покрай кожените чанти и порцелана и покрай бутафорните сфинксове, като през цялото време се взирахме с възхищение в златистия таван, инкрустиран със звезди.
В отдела за хранителни стоки се носеше миризма на печено птиче месо и туршия. Под таван, който би подхождал на някоя джамия, се ширеше хранителен магазин с размерите на футболно игрище, огласян от глъчката, присъща на всеки пазар. Около нас се редяха викториански нимфи, приседнали в огромни раковини, керамични глигани и лилав паун, изработен от керамични плочки. Край щанда за стриди висяха пластмасови късове месо. Щандовете от мрамор и стъкло сякаш нямаха край. Спомням си един щанд, на който се предлагаше само и единствено бекон – пушен шарен бекон, стриди в бекон и сладко-солен съфолкски бекон.