– Вижте – възкликна татко със смесица от възторг и отвращение при вида на подносите със свинско. – Свинско месо. Уха. Вижте и тук.
Когато стигнахме до добре почистените и изкусно подредени моркови с дълги зелени стъбла, татко гръмко се присмя на глупостта на англичаните.
– Виж, връзка от четири моркова на цена от една лира и 39 пенса. Ха-ха-ха. Те плаща за листата и яде цялото, като зайци.
Минавахме от едно помещение в друго и разглеждахме продуктите, доставени от разни кътчета на света, за които не бяхме чували. Татко все по-рядко избухваше в смях. Спомням си смутеното изражение на лицето му, когато почука с пръст по витрината с трийсет и седем различни вида козе сирене с екзотични имена като „Пулини-Сен-Пиер“ и „Сен-Мор Дьо Турен“.
Изведнъж осъзнахме колко голям е светът. Доказателствата за това бяха пред очите ни – пушено щраусово месо от Австралия и италиански ньоки42, черни картофи от Андите, финландска херинга и акадийски43 наденички. Може би най-стряскаща, но и най-красноречива беше английската кухня, която щедро предлагаше творения със звучни имена като „пай от патешко месо с ябълки и калвадос“44, „заешко филе в бирена марината“ или „наденички от дивечово месо с гъби и червени боровинки“.
42 Вид тестено изделие, традиционно за италианската кухня – б. пр.
43 Акадийците са потомци на емигрантите, дошли през XVIII век от френската колония Акадия в американския щат Луизиана – б. пр.
44 Вид ябълкова ракия, произвеждана традиционно в Нормандия, Северна Франция – б. пр.
Чувствахме се страшно объркани. Един пазач, облечен в жилетка и с кабели, които стърчаха от ушите му, се доближи до нас.
– Къде индийски сосове, моля? – попита татко учтиво.
– На долния етаж, сър, в отдел „Подправки“.
Минахме покрай планините от желирани бонбони в отдел „Захарни изделия“, слязохме на долния етаж с ескалатора, прекосихме отдел „Вина“ и стигнахме до отдел „Подправки“. Тук татко за миг се разведри, но надеждите му бързо рухнаха при вида на космополитните етикети – френска мащерка, италианска майорана, холандска хвойна, египетски дафинов лист, английски черен синап и дори – това преля чашата – сибирски лук от Германия.
Татко въздъхна и от тази въздишка сърцето ми се сви.
Сбутани в ъгъла, скрити зад пакети с японски водорасли и розов джинджифил, стояха скромните представители на индийската кухня – няколко бутилки къри и няколко пакета чапати. Светът на баща ми рухна.
– Да вървим – промълви той едва чуто.
Това беше краят на английските му мечти.
„Хародс“ смаза баща ми и скоро след това той изпадна в депресия. Досега се беше борил с мрачните настроения, като трескаво търсеше нови възможности. От този момент обаче, чак докато не напуснахме Англия, татко прекарваше времето си, седнал неподвижно на канапето в къщата в Саутхол, и гледаше видеоклипове на урду, без да обели дума.
Когато схлупеното небе на Саутхол стана твърде сиво и потискащо и ние закопняхме за багрите и суматохата на Мумбай, двамата с Умар взехме метрото до Централен Лондон, след което продължихме към район Камдън в Северен Лондон. Пътуването беше доста дълго и неудобно, но щом излязохме от тунела на северната линия на метрото и се озовахме на една от оживените камдънски улици, ние сякаш се преродихме.
Тук сградите бяха боядисани в бонбонени нюанси на розовото и синьото, а под провисналите сенници се редяха салони за татуировка и пиърсинг, магазини за обувки и ръчно изработени хипарски бижута и някакви мухлясали дупки, от които се носеше оглушителна музика, най-често „Клаш“ или „Юритмикс“. Докато вървяхме по главната улица, шумни мъже с мазни коси се опитваха да ни вкарат в магазините си, където се продаваха компактдискове втора употреба и масла за ароматерапия, кожени миниполи, скейтбордове и шарени тениски. По тротоарите се тълпяха какви ли не странни хора – готи, облечени в черни кожени дрехи, с пръстени и зелени пънкарски гребени, изтупани момичета от частните училища в Хемпстед45, решили да се поразходят из бедняшките квартали, и пияници, които сновяха между кофите за боклук и кръчмите. Това човешко море ме накара да разбера, че колкото и различен да се чувствам, по света винаги ще има хора, много по-странни от мен.