45 Един от най-скъпите квартали на Лондон – б. пр.
Двамата с Умар свихме наляво към покритите пазари, за да си вземем нещо за обяд. Някогашните тухлени складове, магазинчетата и калдъръмените улички бяха претъпкани с щандове, на които се продаваше евтина храна от всички краища на света. Млади азиатки с очила с дебели стъкла и хартиени шапки се провикваха: „Насам, момчета, насам“ и ни сочеха планините от тофу46, зелен фасул и пилешки шишчета по тайландски в сос сатай47, докато намръщените готвачи пълнеха кутиите за храна с ориз и димящи порции свинско в сладко-кисел сос. Вървяхме из пазара и смаяно разглеждахме сергиите, на които се предлагаха печено месо по ирански, рибен кебап по бразилски, карибски блюда от козе месо и банани и дебели парчета италианска пица.
46 Вид соево сирене – б. пр.
47 Фъстъчен сос, широко разпространен в Югоизточна Азия, Китай и Африка – б. пр.
Аз обаче следвах неотлъчно брат си Умар, който ме заведе право в „Мумбай Грил“ – павилион, украсен с ламинирани плакати на боливудски филми, и по-специално на класически ленти от 50-те години като „Бродяга“ и „Майка Индия“. Тук имаше казани с агнешко по мадраски и пилешко къри. За две лири и 80 пенса си взехме по една порция вкусен ориз и виндалу48 с бамя и пилешко, сипани безцеремонно в стиропорови кутии.
48 Традиционно ястие в някои части на Индия. Представлява късчета месо в пикантен сос – б. пр.
И така, въоръжени с пластмасови вилици и кутии с горещо виндалу, ние продължихме разходката си из Камдънския пазар, като подсъзнателно се отправихме към щандовете, които биха се харесали и на мама. Там бяха изложени пъстри гердани от стъклени мъниста, коктейлни рокли а ла Сузи Уонг49 от червено-черен сатен и шалове джамавар от пашмина и коприна. Всички те висяха като прозрачни лози по закачалките, а блясъкът на ярките багри ни напомни за мама и за Мумбай. Спрях се при един щанд, сгушен под провиснал и унил навес, и се зазяпах в стелажите, претъпкани с евтини индийски памучни чанти в ярки цветове – оранжево, червено-кафяво, морскосиньо. Някои бяха извезани с нежни малки цветчета, други бяха обшити с мъниста и стъкълца, и всички струваха по 99 пенса бройката. Приближих се до навеса, където цилиндрични полилеи в натруфени памучни абажури с копринени пискюли пръскаха слаба жълтеникава светлина. Ето ги и шаловете дупата, надиплени по закачалките или навързани като дебели въжета: розови, на цветя, раирани и в какви ли не други десени. Стените на магазина бяха покрити с фантастична завеса от пъстроцветни шалове. Бях попаднал в света на дупата.
49 Героиня от романа „Светът на Сузи Уонг“ на британския писател Ричард Мейсън (1919-1997). През 1960 г. по романа е заснет едноименен филм с режисьор Ричард Куин – б. пр.
– С какво мога да ви помогна?
Абида – в буквален превод името означава „копнееща“ – стоеше пред мен в тесните си дънки и черен вълнен пуловер с остро деколте и ми предлагаше помощ, като се усмихваше загадъчно.
Искаше ми се да кажа: „Да, помогни ми. Помогни ми да намеря майка си. Помогни ми да намеря себе си“.
Но казах само:
– Хм… Искам да купя подарък на леля си.
Не знам какво сме си говорили после. Помня, че прокарах ръка по един тъмночервен шал от коприна и пашмина, а в това време Абида непринудено ми обясняваше нещо с мекия си глас. Сърцето ми биеше лудо. Молих я да ми показва нови и нови шалове, за да продължа да си говоря с нея, докато накрая баща й не я повика на касата. Абида ме погледна тъжно, а аз я последвах до касата, където изпразних джобовете си, за да купя червения шал за леля. Накрая промълвих, че бих искал да я видя отново, да отидем заедно на кино или да хапнем някъде, а тя отговори, че идеята й допада. Ето така, сред шаловете, срещнах своята първа любов, Абида. Бях на седемнайсет.
Абида в никакъв случай не беше класическа красавица. Имаше кръгло лице, нашарено тук-там със стари белези от акне. Когато се прибрахме у дома през онзи ден, Умар каза на сестра ни Мехтаб, че съм влюбен, след което нетактично добави:
– Има страхотно тяло, но в лицето прилича на бхаджи50.
50 Традиционно ястие в някои части на Индия. Представлява парчета лук, оваляни в смес от оризово брашно, брашно от нахут и подправки и изпържени до златисто – б. пр.
Това, което очевидно беше убягнало на Умар, но не и на мен, беше пленителната усмивка, която не слизаше от лицето на Абида. Не знаех какво предизвикваше подобна усмивка у една двайсет и три годишна жена – все едно че в даден момент Аллах й беше прошепнал някаква космическа шега и оттогава тя бе започнала да възприема света откъм веселата страна. Не че ме беше грижа за мнението на Умар. Всъщност не ме беше грижа за ничие мнение. От онзи ден нататък се срещах с Абида винаги когато програмата и семействата ни позволяваха. Нещо ми подсказваше, че Абида е сродна душа, способна да извади на преден план амбицията, която носех дълбоко в себе си и която ме караше да копнея по непознати вкусове и ухания.