През онази сутрин, няколко седмици след като бяхме пристигнали в Люмиер, Мальори както винаги влязла най-напред в облицования с бели плочки рибарски магазин „Итен и синове“ на площад „Прюнел“.
– Какво е това?
Мосю Итен захапал крайчето на мустака си.
– Моля?
– Зад вас. Отместете се. Какво е това там?
Итен направил крачка встрани и мадам Мальори видяла някаква картонена кутия на тезгяха. Отнело й не повече от секунда, за да разбере, че щипките, размахвани във въздуха, принадлежали на сладководни омари, които дращели един през друг.
– Чудесно – казала Мальори. – От месеци не съм виждала сладководни омари. Тези изглеждат доста добре. Френски ли са?
– Не, мадам. Испански.
– Няма значение. Ще ги взема.
– Не, мадам. Je regrette.78
78 Съжалявам (фр.) – б. пр.
– Pardon?79
79 Моля? (фр.) – б. пр.
Итен изтрил един от ножовете си с кухненска кърпа.
– Съжалявам, мадам Мальори, но той дойде преди малко и… и… ги купи.
– Кой?
– Мосю Хаджи. И синът му.
Мальори присвила очи, сякаш не можела да разбере за какво говори мосю Итен.
– Индиецът е купил омарите?
– Oui, madame.80
80 Да, госпожо (фр.) – б. пр.
– Дайте да се разберем, Итен. В продължение на трийсет години всяка сутрин пазарувам от вас, а по-рано и от баща ви, и купувам само най-доброто. А сега вие ми казвате, че някакъв индиец е дошъл тук в потайна доба и е купил нещо, което сте знаели, че ще ме заинтригува. Това ли се опитвате да ми кажете?
Мосю Итен забил поглед в пода.
– Съжалявам. Но той е, как да ви кажа… много обаятелен.
– Ясно. И какво ще ми предложите сега? Вчерашни миди?
– О, не, мадам, моля ви, недейте така. Знаете, че сте най-важната ми клиентка. Тук… тук имам чудесен костур.
Итен отишъл до хладилника и извадил сребърен поднос с жълти костури, всеки от които бил голям колкото детска длан.
– Вижте колко е пресен. Хванат е тази сутрин в езерото Висе. Вие така хубаво приготвяте костур с бадеми, мадам Мальори. Мислех, че тази риба ще ви хареса.
Мадам Мальори решила да даде урок на бедния мосю Итен и изхвърчала от магазина като буреносен облак. Все още ядосана, тя стигнала до открития пазар на площада, където токовете й потъвали в гумения килим от изхвърлени зелеви листа.
Първоначално мадам Мальори минала покрай двата реда сергии със зеленчуци като хищна птица, а очите й шарели над раменете на домакините. Търговците я видели, но знаели, че по време на първата обиколка е по-разумно да си мълчат, освен ако не искали да си изпросят някоя язвителна забележка. По време на втората обиколка обаче всички производители се опитвали да привлекат вниманието на прочутата готвачка.
– Bonjour81, мадам Мальори. Какъв прекрасен ден! Видяхте ли моите вилямови масловки?
81 Добър ден (фр.) – б. пр.
– Да, мадам Пикар. Видях ги, но не ми харесаха особено.
Продавачката от съседната сергия се изкискала.
– Грешите – възразила мадам Пикар и отпила от чашата си кафе с мляко. – Много са ароматни.
Мальори пристъпила към щанда на мадам Пикар, а останалите продавачи зачакали да видят какво ще стане.
– Какво е това, мадам Пикар? – сопнала се Мальори.
Тя взела най-горната круша от една купчина и отлепила етикетчето, на което пишело „Качествени вилямови масловки“. Под етикетчето се виждала малка черна дупчица. Мальори проверила още няколко круши.
– А това какво е? А това?
Мадам Пикар се изчервила и се втурнала да преподрежда стоката си, а останалите продавачи прихнали да се смеят.
– Криете дупките на червеите под етикети с надпис „Качествени масловки“. Срамота.
Мадам Мальори обърнала гръб на вдовицата Пикар и се насочила към отдалечения щанд на една възрастна двойка. С еднаквите си престилки дребничките беловласи старчета приличали на съдчета за сол и пипер.
– Bonjour, мадам Мальори.
Мальори измърморила някакъв поздрав и посочила една кошница с лъскави морави зеленчуци, оставена на земята.
– Ще взема патладжаните. Всичките.
– Съжалявам, мадам, но не се продават.
– Продадени ли са?
– Oui, madame.
Мальори усетила как нещо я стяга в гърдите.
– На индиеца?
– Oui, madame. Преди половин час.
– Тогава ще взема тиквичките.
Възрастният мъж я погледнал смутено.
– Съжалявам.
Мадам Мальори била като втрещена. И в този миг от другия край на пазара се чул гръмовен глас, който говорел на развален английски и величествено се извисявал над всеобщата глъчка.
Мальори извърнала глава по посока на гласа и преди възрастната двойка зад щанда да успее да дойде на себе си, се понесла през тълпата, като държала кошниците пред себе си като снегорин, принуждавайки по този начин другите пазаруващи да й направят път.