89 Очарователно (фр.) – б. пр.
После Мальори се обърнала към баща ми.
– Помогнете ни, мосю Хаджи – казала тя и посочила менюто. – Ние знаем малко за индийската кухня. Изберете вместо нас. Донесете ни специалитетите на заведението.
Татко изръмжал и сложил на масата бутилка червено вино.
– Заведението черпи – казал той.
Мадам Мальори веднага познала етикета. Това било единственото лошо вино, което се правело в долината.
– Не – казала тя. – Благодаря. Не искаме вино. Какво пиете вие по време на ядене?
– Бира – отвърнал татко.
– Бира?
– Бира „Кингфишър“.
– Тогава ни донесете две бири.
Татко влезе в кухнята, където аз тъкмо приготвях мляна царевица с кориандър, и ми съобщи поръчката. Като видях зачервените му бузи, веднага се досетих, че е вдигнал кръвно, и го заплаших с пръст – предупреждение да се успокои.
– Убие ги – каза той. – Просто убие ги.
По това време празненството вече било в разгара си. Мадам Мальори сигурно е била изненадана, че толкова много нейни съграждани са дошли да уважат откриването на ресторанта ни. Мадам Пикар, продавачката на плодове, се наливала с евтино вино в компанията на приятелка. Кметът и цялото му семейство заедно с брат му, адвоката, седели на една маса в ъгъла и си разказвали мръсни вицове на висок глас. Докато Мальори оглеждала салона, вуйчо Маюр се дотътрил до нейната маса и отворил две бутилки бира.
Изведнъж малките ми братя Мухтар и Араш се втурнали с викове между масите. Тогава вуйчо хванал Араш за врата и го цапардосал. Скимтенето на брат ми се чуло из целия салон. Малко по-късно Ами, изнервена от присъствието на толкова много хора в дома си, влязла в салона, отишла право при масата в ъгъла и ощипала здраво кмета. Кметът бил доста изненадан и дори изругал, но татко бързо се притекъл, за да се извини и да обясни какво е състоянието на баба.
Като цяло обаче нещата вървели добре. Пристигнали първите блюда. Ръцете на неопитния френски келнер треперели, но когато железните подноси, от които се вдигала пара, минали през салона, от всички страни се разнесли радостни възгласи. Кметът си възвърнал доброто настроение, когато на масата му се появила порция самоса със скариди и още една бутилка вино – комплимент от заведението. И точно тогава мадам Мальори станала рязко и тръгнала към задната част на ресторанта.
През това време аз стоях в кухнята, с гръб към вратата, а ръцете ми бяха изцапани до лактите с лют червен пипер и мазнина. Сипах малко гарам масала в един казан с овче месо. В този миг една тенджера с разтопено масло преля. Наредих на Мехтаб да събере в един тиган прекипялото масло, в което междувременно бяха попаднали лучени люспи и зрънца сол и шафран.
– Не го хвърляй. Нищо му няма. И така става за ядене.
И тогава погледнах към вратата.
Не мога да ви опиша чувството, което ме накара да се обърна точно в този момент. Сякаш зад гърба ми се беше натрупала отрицателна енергия, която ме тласкаше напред.
Но в преддверието пред кухнята нямаше никого.
След като видяла всичко, което искала да види, мадам Мальори се върнала в салона и заела мястото си срещу мосю Льоблан. Докато отпивала от бирата си, тя със задоволство си представяла случващото се в нейния собствен ресторант от другата страна на улицата.
От тонколоните се носи тиха музика (оркестрации на Стравински). Под сребърните капаци се крият вкусни ястия. На една от масите похапват bouillabaisse. Уханието на орхидеите се преплита с разточителния аромат на печено прасенце. Всичко е премерено, съвършено и предвидимо.
– За „Плачещата върба“ – казала мадам Мальори и вдигнала чашата си към мосю Льоблан.
Пъпчивият млад келнер донесъл храната. Тъй като не бил особено опитен, той просто стоварил съдовете върху масата. Имало гърне с гъста и лепкава яхния. Пилешки хапки, мариновани в розов пипер и лимонов сок и запечени на грил, с овъглени ръбчета. Агнешки черен дроб, маринован в кисело мляко, изпечен на шиш и поръсен с хрупкави кедрови ядки (който едва се побирал в нащърбената чиния). Масала с гъби, покрити с дебел слой тарка90. Имало и бакърен тиган с бамя и домати, както и карфиол в кафяв сос, доста непривлекателен на вид, трябва да призная. В керамична купичка бил сипан пухкав жълт ориз басмати, сред чиито зърна се криели пикантни дафинови листа. И накрая – изобилие от гарнитури: кисели моркови, охладено кисело мляко с краставици, безквасен хляб с чесън.
90 Сгорещено олио с подправки – б. пр.
– Колко много храна – казала мадам Мальори. – Надявам се да не е много люта. Яла съм индийска храна само веднъж, в Париж, и беше ужасна. В продължение на два дни устата ми беше изтръпнала.