– Тя още ли е там?
Обърнах се. Беше Зайнаб, която стоеше насред стаята ми по пижама и търкаше очи. Внимателно я взех на ръце. Двамата седнахме на перваза на прозореца и се загледахме в самотната фигура на двора. Седяхме така известно време почти като в транс, докато до ушите ни не достигна странен шум, който не идваше от ресторанта. Беше нещо като неприятно мърморене. Решихме, че баба отново разговаря със сенките от миналото, и излязохме в коридора, за да я успокоим.
Беше татко.
Скрит между завесите, той надничаше през прозореца и мърмореше:
– Какво да правя, Тахира? Какво да правя?
– Татко.
Татко трепна и пусна крайчеца на завесата.
– Какво има? Защо промъква се така зад мой гръб?
Двамата със Зайнаб се спогледахме. Татко профуча покрай нас и слезе надолу по стълбите.
Мадам Мальори остана на двора цяла нощ, както и на следващия ден.
Новината за гладната стачка се разпространи бързо и скоро цялата долина говореше само за това. Към обяд на улицата пред „Вила Мумбай“ се беше събрала голяма тълпа. В четири следобед репортер на вестник „Юра“ застана при портата, пъхна обектива на фотоапарата си между железните пръчки и засне възрастната жена, която седеше насред двора.
Когато татко видя това от прозореца на горния етаж, той просто побесня. Като крещеше така, че се чуваше из цялата къща, баща ми слезе на първия етаж и отвори вратата.
– Махайте се – извика той. – Вън!
Но хората на улицата не помръднаха.
– Тротоарът не е ваша собственост. Можем да останем тук, колкото си искаме.
Няколко хлапета решиха да подразнят татко и започнаха да викат: „Хаджи е диктатор, Хаджи е диктатор!“.
– Мосю Хаджи – извика репортерът – защо се държите толкова зле с тази жена?
На лицето на татко се изписа изумление.
– Аз държи се лошо с нея? Тя опитала затвори мой ресторант. Тя почти убила мой син!
– Било е злополука – обади се мадам Пикар.
– И вие ли я защитава?
Татко не можеше да повярва на ушите си.
– Простете й – обади се някой.
– Тя е само една глупава старица – додаде друг.
Татко се намръщи, после се обърна и отиде до мадам Мальори.
– Спрете това! Спрете веднага! Вие разболее се. Вие твърде стара за такива глупости.
Така си беше. Мадам Мальори съвсем се беше вкочанила и вместо да извърне глава, тя се обърна от кръста.
– Пуснете Хасан да работи при мен.
– Като иска, стои тук, докато умре. Ваша работа.
***
Спомням си как онази нощ, преди да си легнем, със сестра ми Зайнаб отново седнахме на перваза на прозореца. Мадам Мальори седеше на двора, огряна от лунна светлина, а скръстените й ръце не помръдваха. Локвите по неравния калдъръм отразяваха луната и облаците.
– Какво ще стане с нея? – попита Зайнаб. – Какво ще стане с нас?
Погалих я по косата.
– Не знам, мъниче. Не знам.
Онази вечер аз тайно от всички започнах да взимам страната на мадам Мальори. Малката Зайнаб сигурно е разбрала това, защото помня, че ми стисна ръката и кимна, сякаш само тя знаеше какво трябва да се направи.
През онази нощ татко дълго се въртял в леглото и три пъти ставал, за да наднича през прозореца. Най-много го дразнел фактът, че мадам Мальори използва пасивна съпротива, за да постигне целта си. Това бил методът, чрез който Ганди изградил съвременна Индия, и било ужасно и недопустимо някой да използва същата тактика срещу нас. През онази нощ татко бил разкъсван от душевни терзания и ту изпадал в безсъзнание, ту идвал на себе си, а щом заспал, започвал да бълнува.
Към четири сутринта в коридора нещо изскърца.
Шумът ни събуди и двамата с татко изскочихме от стаите си, за да видим какво става.
– Ти чу това? – прошепна татко, докато се промъквахме по студения коридор.
– Да.
На стълбите видяхме силуети.
– Какво правите? – извика татко и светна лампата.
Леля и баба изпищяха и изтърваха някакъв поднос. Подносът се счупи и три парчета наан и една бутилка с минерална вода „Евиан“ се търкулнаха по стълбите. Вперихме очи в двете жени, хванати на местопрестъплението. Баба стискаше нощно гърне.
– Това за кой? За кой?
– Ти животно, Абас – викна леля. – Горка жена умира от глад. Ти нея убие.
Татко грубо сграбчи майка си и сестра си за лактите и ги повлече към горния етаж.
– Всички по леглата – кресна той. – Утре аз изгони тази жена оттук. Край. Не може повече така. Тя петни паметта на Ганди и прилага негови методи на нас.