Изражението на татковото лице се промени. Не беше ядосан, а по-скоро изумен, като човек, който току-що е разбрал как стоят нещата. Никога няма да забравя как татко примигна бавно няколко пъти, сякаш за да осъзнае случващото се, след което сложи ръка на рамото ми, сбогува се тихо и си тръгна, без да каже нито дума повече.
Бяха изминали шест месеца, откакто се бях преместил в „Плачещата върба“. Един следобед двамата с Марсел се бяхме заели да излъскаме кухненския под до блясък, както ни беше заръчала мадам Мальори. Едва след като изпълнехме задълженията си, щяхме да се качим в стаите си за следобедна почивка.
По едно време на задната врата се почука. Отидох да видя кой е.
Беше мосю Итен с кутия в ръце.
– Здравей, Хасан. Ça va?106
106 Как си? (фр.) – б. пр.
След като ритуално се осведомихме взаимно за здравето на близките си, мосю Итен ми обясни, че току-що е получил специална партида бретански стриди и веднага ги е донесъл в „Плачещата върба“, защото бил сигурен, че мадам Мальори би искала да поднесе пресни стриди за вечеря.
Мадам Мальори обаче не беше в ресторанта. Нямаше ги и Жан-Пиер, Маргарет и мосю Льоблан. Всъщност нямаше никого освен мен и Марсел.
– Какво ще кажеш, Марсел?
Марсел поклати глава енергично, а пухкавите му бузи потръпнаха от ужас при мисълта, че ни се налага да вземем такова важно решение.
– Недей, Хасан. Тя ще ни убие.
Погледнах съдържанието на кутията.
– Колко стриди има тук, мосю Итен?
– Осем дузини.
Разгледах стридите, след което казах:
– Добре, ще ги взема. Но без тези четирите.
– Pourquoi?107
107 Защо? (фр.) – б. пр.
– Защото тези стриди са Crassostrea gigas. Много добре знаете, че мадам Мальори никога не би поднесла такива стриди на гостите си. И как въобще са попаднали тук? Мадам Мальори много би се ядосала, ако разбере, че сте се опитали да ни пробутате тихоокеански стриди вместо huîtres portugaises sauvages108. И въобще цялата ви стока е съмнителна. Останалите стриди наистина са бретански, но поне шест от тях не са представители на чудесния вид La Cancale pousses en claires от остров Мон Сен Мишел. Вижте, La Cancale имат светлобежова обвивка и назъбена черупка като тази. Тези стриди може би са La Croisicaise, от протоците при град Кроазик. Виждате ли характерния бледожълт цвят на черупката? И по големина не са еднакви. Тези тук са №4, докато онези са №2. Всичко това не е описано в сметката, мосю Итен. Съжалявам, но ще трябва да я поправите, ако искате да приема доставката.
108 Диви португалски стриди (фр.) – б. пр.
Мосю Итен извади четирите тихоокеански стриди от кутията и вписа в документите моите забележки относно размера и качеството на стридите, след което промълви:
– Извинявай за пропуските, Хасан. Няма да се повтори повече.
Едва на следващия ден, когато мадам Мальори ме повиши в свой личен commis109, аз си дадох сметка, че кутията със стридите е била един вид проверка, предварително уговорена с мосю Итен. Разбира се, нито един от двамата не си го призна.
109 Помощник-готвач (фр.) – б. пр.
Ето така действаше мадам Мальори.
Постоянно поставяше околните пред изпитания.
И най-вече собствените си служители.
Беше натоварен съботен ден посред зима. Светът сякаш беше отрупан с бели кристали. Огромни ледени висулки висяха от медните улуци на „Плачещата върба“ подобно на късове шунка, окачени да се сушат под стряхата. В кухнята беше топло и шумно – горяха огньове, капаците на тенджерите тракаха, а насред цялата тази кухненска суматоха аз бях натоварен със задачата да приготвя суфле от козе сирене и шамфъстък – любимо ястие на нашите гости.
Извадих керамичните форми за суфле от студения килер в дъното на кухнята и с привичен жест намазах белите им стени с меко масло, след което поръсих дъната с царевично брашно и ситно смлян шамфъстък. Основата за суфлето приготвих по книга. Смесих прясно козе сирене, яйчени жълтъци, ситно скълцан чесън, мащерка, сол и бял пипер и загрях сместа, след което добавих солидно количество разбити яйчени белтъци с кремотартар – вещество, което се остъргва от стените на винените бъчви, пречиства се и се стрива, така че да се получи белият прах, използван като набухвател в готварството. Последната стъпка беше да намажа суфлетата с разбити яйчени белтъци. След това поставих формите в съд с вода, който сложих във фурната.
Половин час по-късно, тъкмо когато приготвях телешкия бульон, Жан-Пиер ме извика:
– Хасан! Ела тук!