Веднага изтичах, за да му помогна да извади от фурната свинското печено, което после щяхме да поръсим с лимонов сок и коняк.
Мадам Мальори, която в това време задушаваше каракуди с подправки и сок от зелен лимон, час по час ни поглеждаше нетърпеливо, за да види дали съм се върнал на мястото си.
– Хасан, наглеждай суфлетата! – извика тя по едно време.
– Внимавай! За малко да изпуснеш тавата, глупак такъв!
Кротката Маргарет, която се беше заела с приготвянето на blanc-manger110, вдигна поглед от своя ъгъл в студената кухня и очите ни се срещнаха.
110 Вид млечен крем – б. пр.
Съчувственият поглед на Маргарет накара сърцето ми да трепне. Аз обаче нямах време да се помайвам и веднага се втурнах към фурната, за да извадя суфлетата.
– Няма страшно, шефе! – извиках. – Имайте ми доверие. Всичко е под контрол.
Отворих вратата на фурната, извадих горещата тава със суфлетата и я поставих на плота.
Суфлетата бяха спаднали, сякаш някой беше правил неуспешни биологични опити с тях.
– Ah, non, merde.
– Хасан!
– Но аз… Не разбирам. Приготвял съм това ястие десетки пъти. А сега суфлетата ми спаднаха.
Всички се събраха около тавата.
– Пфу – каза Жан-Пиер. – Ужас. Това момче не става за нищо.
Мадам Мальори поклати глава с отвращение, готова да ме обяви за безнадежден случай.
– Маргарет, vite111, ела да смениш Хасан. Ще направиш ново суфле. А ти, Хасан, ще приготвиш макароните. Там няма какво да объркаш.
111 Бързо (фр.) – б. пр.
Оттеглих се в ъгъла да ближа раните си.
Двайсет минути по-късно Маргарет дойде при мен, уж за да вземе някакъв съд, и докато с общи усилия сваляхме тежкото плато от полицата, ръцете ни се докоснаха и аз потръпнах.
– Не им се връзвай, Хасан – прошепна Маргарет. – Веднъж и аз направих същата грешка. През зимата външната стена на килера изстива и съдовете, които се намират на полиците откъм тази стена, също изстиват. Затова, ако правиш суфле през зимата, трябва да внесеш формите в кухнята поне половин час по-рано, за да се загреят до стайна температура, преди да сипеш вътре белтъците.
Маргарет се усмихна мило и се отдалечи, а аз разбрах, че съм влюбен.
Нещата между нас с Маргарет се задълбочиха няколко седмици по-късно. Един ден двамата просто се озовахме в един и същи ъгъл на кухнята. Мадам Мальори и Жан-Пиер тракаха с тенджерите и викаха сервитьорите да вземат готовите поръчки. Двамата с Маргарет съзнателно се избягвахме, докато в един момент тя се наведе, за да извади пая от фурната, а аз се наведох до нея, за да взема някакъв тиган, и краката ни неволно се докоснаха.
Кракът ми потръпна, после тръпката премина в слабините. Наведох се леко и със задоволство забелязах, че Маргарет също се наведе. След няколко секунди на наслада се изправих задъхан, като стратегически държах тигана пред чатала си.
– Ела у нас през следобедната почивка – прошепна Маргарет.
Обядът едва беше приключил, когато хвърлих униформата си, прекосих потъналата в сняг градина на „Плачещата върба“, прехвърлих се през измазания каменен зид и хукнах по заледените улички към апартамента на Маргарет, който се намираше над сладкарницата в центъра на града.
Маргарет ме посрещна на улицата пред сградата и двамата си разменихме многозначителни погледи, без да пророним и дума. Докато пъхаше ключа в замръзналата ключалка на входната врата, ръката й трепереше. Хвърлих уж небрежен поглед към калдъръмената улица, за да се уверя, че никой не ни гледа. Възрастна двойка влезе в близкия магазин за обувки. От сладкарницата излезе млада майка с бебешка количка. Цветарят ринеше снега пред магазина си. Никой не гледаше към нас.
Вратата се отвори и ние влязохме. Минахме покрай пощенските кутии и радиатора, изкачихме каменните стълби, смеейки се, като вземахме по две стъпала наведнъж, и спряхме пред студиото на Маргарет на третия етаж. Едва влезли в жилището, най-после насаме, ние сякаш се претопихме във вихрушка от трескави ръце, търсещи устни и разхвърляни по пода дрехи.
През онзи следобед се запознах с френската версия на френската целувка, след което двамата с Маргарет си взехме горещ душ. Покрихме се целите със сапунена пяна, като се кикотехме, а после неохотно се върнахме в „Плачещата върба“ поотделно. Бяхме толкова ведри и безгрижни, че ни беше трудно да се справим с отговорните си задачи около приготвянето на вечерята.
– Внимавай, Хасан. Какво ти става днес? – сопна ми се мадам Мальори.
Така започна всичко. Връзката ни обаче не беше безоблачна. Аз живеех в монашеска килия в съседство със строгата мадам Мальори, от чийто поглед не убягваше нищо. Това не бяха идеалните условия за романтична връзка. Колкото и хубави да бяха кратките ни следобедни срещи, след това винаги бързахме, останали без дъх, и нито веднъж не намерихме време просто да полежим един до друг.