Един късен следобед, докато тичах към вратата, която Маргарет държеше отворена, и едновременно с това си закопчавах панталона, тя тихо промълви:
– Съжалявам, че не прекарваме повече време заедно, Хасан. Понякога имам чувството, че не искаш да ме опознаеш по-добре. C’est triste.112
112 Това е тъжно (фр.) – б. пр.
Маргарет внимателно затвори вратата зад мен, а аз останах на стълбищната площадка като риба на сухо. Това момиче приличаше на майка ми – не говореше много, но когато кажеше нещо, мили боже, думите й ме нараняваха повече от всичките тиради на баща ми.
Докато вървях из тесните улички на града, аз си дадох сметка, че за първи път в живота си нямах желание да побягна, след като жената, която харесвах, ми даде знак, че иска нещо повече. Тъкмо обратното, горях от желание да бъда близо до Маргарет и докато вървях към „Плачещата върба“ през онзи следобед, гласно си дадох дума да прекарвам повече време с нея, особено през единствения ни почивен ден.
За целта трябваше уведомя роднините си, че вече няма да мога да посещавам имението Дюфур така редовно. Разговорът щеше да бъде не по-малко труден и опасен от мирните преговори в Близкия изток. Ала аз не исках да изгубя Маргарет, затова следващия понеделник храбро прекосих улицата, изпълнен с решимост.
Решимостта ми обаче се изпари в мига, в който прекрачих прага на „Вила Мумбай“. Леля ме сложи да седна в най-хубавото кресло, след което се засуети и взе да оправя възглавничката зад гърба ми. Сестра ми Мехтаб, която беше поела кухнята на „Вила Мумбай“ след преместването ми в „Плачещата върба“, влезе в стаята с усмивка и ми поднесе огромна порция пастет от раци и скариди и няколко папри чаат – хрупкави солени бисквити с извара.
– Това е само за да си залъжеш глада – каза Мехтаб. – Обядът ще е готов след час. Направила съм любимата ти супа от агнешки крачета. Специално за теб. Вдигни си краката. Бедничкият ми, трябва да си почиваш.
Знаех колко труд са положили близките ми, за да приготвят всичките тези лакомства, и стомахът ми се сви на топка. На дивана срещу мен Мухтар разсеяно си бъркаше в носа, докато двамата с вуйчо Маюр четяха хумористичната страница на някакъв вестник.
– Благодаря, Мехтаб. Аз… Съжалявам, но днес няма да мога да остана за обяд.
В стаята се възцари гробно мълчание.
Мухтар и вуйчо Маюр вдигнаха глави от вестника.
– Какво казал? Твоя сестра и твоя леля цяла сутрин бъхти се в кухня заради теб.
Очаквах да чуя подобна забележка от всеки друг, но не и от спокойния вуйчо Маюр. Обикновено леля ми беше тази, която подхвърляше язвителни реплики. Постъпката на вуйчо Маюр ме разтърси и ми подсказа какво голямо прегрешение съм извършил.
– Аз… Съжалявам… Но имам други планове.
– Какви други планове? – сопна се леля ми. – С кого? С мадам Мальори?
– Не. С други членове на персонала – казах уклончиво. – Трябваше да ви предупредя. Съжалявам. Но и аз научих едва тази сутрин.
Мехтаб не обели дума. Вместо това вдигна глава като благородничка, която е била жестоко обидена в собствения си дом, и се оттегли в кухнята със сериозно изражение на лицето. Леля ядосано размаха пръст насреща ми:
– Вижда как обидил сестра си, неблагодарник такъв!
В този момент баща ми застана на вратата, а дълбокият му глас гръмна като танков батальон.
– Добре ли чул? Няма обядва с нас?
– Не, татко. Имам планове.
Татко ме повика с пръст.
Мухтар се изхили.
– Сега ще си получиш заслуженото.
Погледнах злобно брат си, след което последвах татко и мрачния шепот на чехлите му, които се влачеха по пода. Когато останахме сами в тъмния коридор, татко се обърна и ме погледна властно от висотата на огромното си туловище. Отвърнах на погледа му, готов да отстоявам своето.
– Ти има среща с момиче, нали?
– Да.
– Върви. Не тревожи се за тях.
Сигурно съм изглеждал доста объркан.
Татко поклати глава и преди да осъзная какво става, той вече ме водеше по коридора. Свихме надясно, после слязохме на долния етаж и излязохме през страничната врата на имението Дюфур. Татко извади дрънчащата връзка ключове, отключи вратата, предназначена за внасяне на покупките, и я отвори, като ми се усмихна мило и ми даде знак с глава.
– Върви. Ти работи страшно много, Хасан. Заслужава забавлява се. Ти не бой се за сестра си и леля си, аз погрижи се за тях. Кога кокошки кудкудяка, трябва хвърли им зърно и те скоро успокои се. Върви. Аз погрижи се за тях. Ти не бой се.