115 Ликьор от касис (фр.) – б. пр.
116 Заквасена сметана (фр.) – б. пр.
После Мальори отиде при Маргарет, която наред с печената щука беше приготвила пълнен барбун с аспержи, задушен в отвара от грейпфрут, а след това увит в кори за щрудел и запечен леко във фурната.
– Много оригинално, Маргарет. По мое мнение обаче корите за щрудел развалят ястието. Ти винаги увиваш всичко в тесто, при теб това е като нервен тик. Трябва да си по-уверена и да излезеш от рамката, в която сама се поставяш. Барбун, аспержи, грейпфрут – това са все интензивни вкусове, които не се нуждаят от тестена обвивка.
Ето че мадам Мальори стигна и до мен. Стоях пред нея нервен, с мазна кухненска кърпа, преметната на рамото. Мальори мълчаливо огледа крехкия агнешки бут, поръсен с нарязан чесън, кимион и herbes de Provence117, който бе готов да влезе във фурната. Свинската плешка вече се печеше, но беше рано да бъде опитана, а pigeons aux petits pois118 бяха удостоени с едва доловимо кимване.
117 Провансалски билки – смес от подправки, широко използвана в провансалската кухня. Може да включва различни съставки, напр. мащерка, майорана, риган, розмарин, босилек, див керевиз, естрагон, девесил, чубрица, салвия, дафинов лист и др. – б. пр.
118 Гълъби с грах (фр.) – б. пр.
Мадам Мальори пристъпи към казана от лято желязо, който къкреше на печката и изпълваше въздуха с пара с мирис на оцет. Мальори повдигна тежкия капак, надникна в казана и помириса ястието. После взе вилица и бодна парче месо. Месото беше крехко като мозък. Мадам Мальори щракна с пръсти. Марсел веднага дотича и й донесе малка чиния и лъжица. Мальори опита заека, а също и кускуса с мента и салатата от заквасена сметана и краставици, към които добави малко от соса на ястието.
– Малко си прекалил с хвойната. Достатъчно е било да сложиш три-четири плодчета. Иначе вкусът е прекалено немски. Като изключим това обаче, ястието е много добре приготвено, особено що се отнася до нетрадиционните гарнитури. Просто, но вкусно. Трябва да призная, Хасан, че имаш усет за дивеч.
И в този миг в кухнята сякаш падна бомба.
– Това е отвратително, наистина отвратително!
За мадам Мальори беше твърде необичайно да похвали някого на всеослушание, затова думите й изкараха Жан-Пиер от кожата му. Неспособен да сдържа повече гнева си, главният готвач ритна един от шкафовете, при което сабото му полетя като снаряд право към смаяния Марсел, който стоеше в другия край на кухнята. Въпреки излишните си килограми обаче чиракът показа завидна ловкост и гъвкавост и в последния момент се хвърли на пода като прострелян елен. Сабото продължи полета си и накрая се удари с трясък в една от стените на кухнята, повличайки след себе си една кана, която се разби в пода на безброй парчета.
В кухнята се възцари гробна тишина.
Очаквахме неминуемото избухване на мадам Мальори. За наше изумление обаче то не последва. Вместо това Жан-Пиер, с все още зачервено от гняв лице, направи няколко крачки с един обут и един бос крак, застана пред мадам Мальори и размаха юмрук пред лицето й.
– Как може да постъпвате така с нас? – изкрещя той. – C’est incroyable.119 Ние, които сме ви толкова верни, ние, които от години търпим тиранията ви и сме се посветили на вашата кухня, сме засенчени от този мухльо! Това момче да не ви е любовник? Нямате ли поне малко достойнство?
119 Това е невероятно (фр.) – б. пр.
Лицето на мадам Мальори придоби цвят на сирене асиаго120.
120 Вид италианско сирене с жълтеникав цвят – б. пр.
Колкото и странно да звучи, дотогава тази жена не си беше давала сметка, че като ми обръща специално внимание, взема ме под крилото си и ме превръща така недвусмислено в свой „избраник“, тя дълбоко наранява своя предан главен готвач. Когато осъзна какво е направила и колко се е измъчвал Жан-Пиер заради нейната безчувственост, мадам Мальори видимо се смути.
Бе изписано на лицето й. Ако имаше едно човешко чувство, което мадам Мальори разбираше, това беше ревността, онази непоносима болка, която човек изпитва, осъзнавайки, че на света има хора, които просто са по-добри и по-способни от него във всичко. Мальори, разбира се, не даде израз на чувствата си – това не беше в неин стил – но по очите й личеше, че силните емоции просто я изгарят. Сигурен съм, че в онзи момент я болеше не заради самата нея, а заради Жан-Пиер, който също като нея дълго беше страдал сред мрачните сенки в кухнята на „Плачещата върба“.