Анна Вердюн, с пищна прическа, в рокля от турскосиня коприна и отрупана с диаманти, седеше царствено на масата за специални гости.
След последната ми среща с мадам Вердюн много неща се бяха променили. Беловласият мосю Барто, directeur général156 на справочника „Мишлен“, седеше от дясната страна на вдовицата и забавляваше гостите й с весели разкази за живота и приключенията на великите кулинари.
156 Генерален директор (фр.) – б. пр.
Юридическият съветник на Пол, който също седеше на масата на мадам Вердюн, беше убедил вдовицата, че един съдебен процес би струвал твърде скъпо, би й причинил много неприятности и неминуемо би завършил с поражение. Вместо това правистът беше препоръчал на мадам Вердюн да сключи извънсъдебно споразумение с мосю Барто.
Видяхме резултата от споразумението седмица преди вечерята в памет на Пол, когато справочникът „Мишлен“ откупи по една страница във всички големи френски вестници, за да помести материал за „напусналия ни скъп наш приятел шеф Пол Вердюн“. Според сестра ми, която винаги знаеше всички клюки, важен момент в сделката било обещанието от страна на мосю Барто да доведе шеф Мафит на вечерята. И наистина, Шарл Мафит не само се беше изказал ласкаво за Пол в рекламата на справочника „Мишлен“, но не спря да сипе хвалебствия по негов адрес и по време на вечерята, докато седеше от лявата страна на мадам Вердюн и я галеше по ръката.
Ако Пол можеше да види ставащото, щеше да побеснее.
Аз бях заточен на маса №17 в дъното на залата. Оказа се обаче, че масата е разположена под една от любимите ми картини –„Натюрморт с яребица и круша“ на Жан-Симеон Шарден. Приех го като особено добро знамение. Освен това мястото ми беше до вратата към кухнята, което бе доста практично, защото така щях през цялото време да държа персонала под око. Колкото до сътрапезниците ми на маса №17, те бяха доста по-забавни от седящите на „по-елитните“ маси.
Така например на нашата маса седеше моят стар приятел от Монпарнас Андре Пико, сладък, пухкав и безобиден като boule157 сладолед. При нас беше и мадам Елизабет, чието семейство от три поколения насам търгуваше с риба. Бедната жена страдаше от лека форма на синдрома на Турет158, което понякога я поставяше в доста неловки ситуации, но иначе беше изключително мила. Освен това мадам Елизабет беше собственичка на фирма за търговия на едро с риба, която снабдяваше много от най-добрите ресторанти в Северна Франция, така че присъствието й на нашата маса много ме зарадва.
157 Топка (фр.) – б. пр.
158 Наследствено неврологично заболяване, изразяващо се в двигателни и речеви тикове. Болните от синдрома на Турет често произнасят определени фрази, в т.ч. и нецензурни изрази, неволно – б. пр.
Вляво от нея седеше хазяинът ми на улица „Валет“ граф Дьо Нанси Селиер, който като истински аристократ умееше да общува с всички класи и касти. Заради острия си език и своята свръхкритичност графът не беше добре дошъл на повечето „изискани“ маси в залата. Вляво от мен пък седеше американският писател Джеймс Харисън Хюит, кулинарен критик към едно сомелиерско списание. Макар че Джеймс от няколко десетилетия живееше в Париж с египетския си приятел, френският кулинарен елит се отнасяше към него с дълбоко недоверие, тъй като Хюит беше напорист и добре познаваше затворения свят на изтънчената кулинария.
Заехме местата си. На няколко монитора се появи снимка на усмихнатия Пол Вердюн с готварска шапка. От кухнята излязоха келнерите в бели сака, които носеха малки стъклени чашки. Във всяка чашка имаше по един миниатюрен октопод, сварен със съвсем малко подправки, поръсен със зехтин от Пулия159 и гарниран с един каперс. С виното бях надминал себе си – рядкото ливанско вино „Шато Мусар“ от 1959 г. беше подбрано с оглед на сектантския контекст на френската haute cuisine160 и на следващия ден беше обект на безкрайни коментари в пресата.