159 Област в Югоизточна Италия, известна с производството на вино, зехтин, плодове, зеленчуци и зърнени култури – б. пр.
160 Висша кулинария (фр.) – б. пр.
Също като мен и Джеймс Хюит тихо изучаваше лицата на масата на мадам Вердюн.
– Анна Вердюн беше принудена да се откаже от съдебния процес – каза той меко. – Ако беше настояла, наяве щяха да излязат разни пикантни подробности.
– Пикантни подробности ли? – попитах. – Какви?
– Пол вече не се справяше. Горкият човек. Империята му беше на път да рухне.
Подобно твърдение ми се стори нелепо. За мен Пол Вердюн беше еталон за предприемаческа находчивост. Така например той беше първият майстор-готвач с три звезди „Мишлен“, който предложи акции на своята холдингова компания „Вердюн и сие“ на парижката борса и който използва единайсетте милиона евро, получени при първичното публично предлагане, за да направи основен ремонт на провинциалния си ресторант и да открие верига модерни бистра под името „Вердюниера“. Всеизвестно бе, че Пол имаше десетгодишен договор с „Нестле“ за създаването на серия супи и ястия за бранда „Финдус“, собственост на швейцарската компания. Говореше се, че само този договор е на стойност пет милиона евро годишно и благодарение на него лъчезарното лице на Пол се появи по билбордовете и телевизионните екрани в цяла Европа. Освен това Пол беше натрупал малко състояние като консултант на „Ер Франс“. Производителите на текстил, сладка, посуда, прибори за хранене, кристал, подправки, вино, растителни масла, оцет, кухненски шкафове и шоколадови бонбони пък плащаха големи суми на прочутия готвач за правото да използват името му.
Затова, когато Хюит изказа смехотворното предположение, че империята на Пол е била на път да рухне, аз възразих:
– Глупости. Пол беше преуспяващ бизнесмен и много умело управляваше бизнеса си.
Хюит се усмихна тъжно над чашата с „Шато Мусар“.
– Съжалявам, Хасан. Това е част от мита за Пол Вердюн. Всъщност той беше останал без пукната пара. От сигурен източник знам, че Пол е бил пред фалит. Години наред е теглил заеми, но без да ги отчита, така че никой от акционерите на компанията не е знаел какво става. Понижаването на оценката в „Го Мийо“ беше голям удар. Резервациите в „Златният петел“ рязко намаляха, а от „Ер Франс“ бяха на път да се откажат от услугите му. Когато нещата тръгнаха на зле, Пол беше притиснат в ъгъла. Имаше отчаяна нужда от пари, за да си плати дълговете. Това е самата истина. Загубата на една звезда „Мишлен“ щеше да го съсипе. Потръпвам само при мисълта за това.
Бях изумен. Не знаех какво да кажа. В този момент обаче ми се наложи да се съсредоточа – от кухнята заизлизаха келнерите, които първо изнесоха стридите в бистър бульон, а след това и салатата от белгийска ендивия161, гарнирана с пушени агнешки крачета по норвежки и яйца от пъдпъдъци.
161 Вид цикория – б. пр.
С крайчеца на окото забелязах как шеф Мафит се навежда към мадам Вердюн и й шепне нещо на ухо. Вдовицата се обърна кокетно към него, засмя се и докосна с ръка тупираната си коса.
Спомних си деня, когато с бившата ми приятелка посетихме „Мезон Дада“ в Екс-ан-Прованс. Към края на обяда симпатичният шеф Мафит дойде при нас, за да ни поздрави. С бронзовия си загар и бялата си униформа той беше ослепителен – истинска кулинарна знаменитост. Освен това Шарл Мафит бе много обаятелен. Усетих как се смалявам в присъствието му. Може би именно момчешкото възхищение от моя страна в известен смисъл го окуражи, защото докато двамата си говорехме по работа, ръката на шеф Мафит се протягаше под масата към скута на Мари, която геройски се бореше с тези неуместни домогвания.
Когато Мафит най-сетне се оттегли, Мари с парижка откровеност заяви, че великият готвач е просто един chaud lapin162. С други думи, според приятелката ми Шарл Мафит беше опасен сексманиак. По-късно научих, че ненаситният апетит на легендарния готвач не признава нито възрастови, нито каквито и да било други ограничения.
162 Разгонен заек (фр.) – б. пр.
Изведнъж изпитах отвращение спрямо Анна Вердюн. Имаше нещо мерзко и извратено в това да покани най-големия професионален противник на Пол на своята маса точно тази вечер. Къде беше останала предаността й? Хюит явно беше прочел мислите ми, защото се наведе към мен и каза:
– Смили се над горката жена. Трябва да се измъкне от финансовата каша, в която я остави Пол. Чух, че Шарл Мафит възнамерява да купи „Златният петел“. Това е част от плана му за настъпление в Северна Франция. Ако сключи сделка с Мафит, вдовицата ще спаси каквото й е останало.