Кейт донесе шишенцето и напъха топче напоен памук в зъба с върха на иглата.
— Трябва да го извадиш.
— Знам. Ще го извадя.
— От тая страна и аз нямам три зъба.
— Да, ама не ти личи. Помисля ли за вадене, тръпки ме побиват. Ще ми дадеш ли от балсама на Пинкам? — Наля си глътка от билковата смес и въздъхна от облекчение. — Чудно лекарство е това! — рече тя. — Светица е тая жена, дето го е измислила.
Глава 20
1
Беше приятен следобед. Залязващото слънце обагряше връх Фримант13 в розово. Фей го наблюдаваше от своя прозорец, а някъде от улица Кастровил долиташе сладостният дрън на конските звънчета от осморен впряг, смъкващ зърно от билото. В кухнята готвачът подрънкваше със съдове. По стената зашумоля триене, а после на вратата едва чуто се похлопа.
— Влизай, Перде! — провикна се Фей.
Вратата се отвори и на прага застана изкривеният дребен пианист с перде и на двете очи в очакване да я чуе, за да разбере къде е.
— Какво искаш? — попита Фей. Той се извърна към нея.
— Не се чувствам добре, мис Фей. Иде ми да се свия на леглото и довечера изобщо да не свиря.
— Миналата седмица две нощи ти беше зле. Кажи, Перде, не ти ли харесва тази работа?
— Не се чувствам добре.
— Добре, добре. Но ти препоръчвам повече да се пазиш. Трябва няколко седмици да оставиш на мира лулата с опиума — тихо се обади Кейт.
— О, мис Кейт! Не знаех, че сте тук. Не съм пушил.
— Пушиш — каза Кейт.
— Добре, мис Кейт, ще го оставя. На всяка цена. Не ми е добре. — Затвори вратата и го чуха да влачи ръка по стената, за да се ориентира.
— Каза ми, че е спрял — рече Фей.
— Не е спрял.
— Горкичкият! — каза Фей. — Не му остава вече за какво да живее.
Кейт се изправи пред нея.
— Толкова си добра — рече тя, — всекиму вярваш. Някой ден, ако не внимаваш или ако аз не внимавам вместо тебе, току-виж, някой задигнал и покрива над главата ти.
— Че кой ще тръгне от мен да краде? — попита Фей. Кейт сложи ръка върху месестото рамо на Фей.
— Всички не са добри като тебе.
В очите на Фей блеснаха сълзи. Взе от стола носната си кърпичка, обърса очи и едва-едва докосна ноздрите си.
— Ти си ми като истинска дъщеря, Кейт.
— Почвам да вярвам, че наистина съм — каза Кейт. — Така и не познавам майка си. Умряла е, като съм била малка.
Фей си пое дълбоко дъх и се впусна в предоставената възможност:
— Кейт, не ми харесва, дето работиш тук.
— Защо пък не?
В старанието да намери думи Фей заклати глава.
— Не че се срамувам. Притежавам един чудесен дом. И ако не съм аз, кой знае някой друг какво мръсно място би завъртял. Никому не правя зло. Не че се срамувам.
— Няма и защо — рече Кейт.
— Но дето и ти работиш, това не ми харесва. Просто не ми харесва. Ти си ми като дъщеря. Не искам дъщеря ми да се занимава с подобна работа.
— Не ставай глупава, мила — каза Кейт. — Налага ми се, дали ще е тук или другаде… Казвала съм ти. Длъжна съм да събера тези пари.
— Не си длъжна.
— Разбира се, че съм. Къде от друго място да ги взема?
— Можеш да ми бъдеш дъщеря. Можеш да управляваш дома. Да ме заместваш във всекидневните грижи и да не се качваш на горния етаж. Нали знаеш, понякога не ми е добре.
— Знам, клета моя. Но на мен ми трябват пари.
— Има достатъчно и за двете ни, Кейт. Мога да ти дам толкова, колкото припечелваш, че и повече. Ти го заслужаваш.
Кейт поклати печално глава.
— Обичам те — рече тя — и бих искала да ти угодя. Но ти имаш нужда от своите малки резерви. Я си представи, че нещо ти се случи? Не, не мога да оставя работата. Знаеш ли, мила, довечера имам петима от редовните.
Съкрушението блъсна Фей.
— Не искам да работиш!
— Трябва, майко.
Думичката свърши своята работа. Фей избухна в плач, а Кейт седна на облегалото да я гали по бузите и да попива рукналите сълзи. С няколко подсмърквания кризата отмина.
Дрезгавината се сгъстяваше над цялата долина. Под тъмните коси лицето на Кейт светеше като озарено.
— Вече нищо ти няма — каза тя. — Ще надникна в кухнята и после ще се облека.
— Кейт, не можеш ли да кажеш на редовните си клиенти, че си неразположена?
— Естествено, че не мога, майко.
— Днес е сряда, Кейт. След един часа може би няма да има хора.
— Да, но Дърварите14 ще имат банкет.
— О, вярно. Но в сряда Дърварите едва ли ще се заседят по-късно от два часа.
— Ти май имаш нещо предвид.
— Кейт, като затворите, ела да ми тропнеш на вратата. Ще имам малка изненада за тебе.
13
Наречен така на името на Джон Чарлз Фримант (1813–1890) — американски генерал, спечелил в 1847–1848 битката за Калифорния. — Б. пр.
14
Световно сдружение на дърварските и горските работници, основано през 1890 г., седалище Денвър, Колорадо. — Б. пр.