— Лайза — подхвана той, — знаеш ли какво значи английската дума „ваканция“?
— Сега сутрешните шеги ли почваш?
— Знаеш ли, Лайза?
— Естествено. За глупачка ли ме имаш?
— И какво значи?
— Да отидеш на почивка край морето, по плажовете. Самуел, я се разкарай с майтапите си!
— Чудно, откъде ли я знаеш тази дума?
— Няма ли да ми кажеш какво си наумил? И защо да не я знам?
— Била ли си някога? А, Лайза?
— Че защо, аз… — Тя засече.
— Кажи, за петдесет години била ли си някога във ваканция? Малка, глупавичка, четвърт порция женица!
— Самуел, моля те да напуснеш кухнята! — разтревожено настоя Лайза.
Той извади писмото от джоба си и го разгъна.
— От Оли. Вика ни да им отидем на гости в Салинас. Приготвили стаите на горния етаж. Искала да опознаем децата. И ни е купила билети за празненствата Шатокуа22. Били Съндей щял да покаже как се преборва със Сатаната, а Брайън щял да произнесе своята реч за Златния кръст23. Ще ми се да го чуя. Овехтяла глупотевина, но казват, така говорел, че ти бъркал направо в душата.
Лайза се почеса по носа и той побеля от набрашнените й пръсти.
— Много ли ще бъде скъпо? — боязливо попита тя.
— Скъпо? Оли ни е купила билети. Подарък!
— Не можем да отидем — каза Лайза. — Кой ще гледа имота?
— Том ще го гледа. То пък какво ли гледане сред зима?
— Ще му бъде самотно.
— Джордж може би ще дойде, ще постои, може да мръдне и на лов за яребици. Виж какво има в писмото, Лайза.
— Какво е това?
— Два билета за влака до Салинас. Оли пише, че нямало да ни остави никаква вратичка за измъкване.
— Можеш направо да й ги върнеш и да й пратиш парите.
— Не мога. Защо, Лайза… майко, недей! Ето… ето ти кърпичка.
— Това е кърпата за съдове — рече Лайза.
— Я седни тука, майко. Ето, вземи. Навярно не можа да издържиш на мисълта, че ти предстои почивка. Вземи! Знам, че е кърпа за съдове. Разправят, Били Съндей тръшкал Нечестивия по целия подиум.
— Богохулство! — рече Лайза.
— Но ми се иска да го видя. А на тебе? Какво каза? Вдигни глава, не чух! Какво каза?
— Казах „да“ — рече Лайза.
Когато Самуел се приближи до него, Том чертаеше нещо. Вдигна към баща си притворени очи, мъчейки се да отгатне какво въздействие е имало писмото на Олив. Самуел погледна чертежа.
— Какво е това?
— Опитвам се да разработя механизъм за отваряне на вратник, без човек да слиза от каруцата. Това тук е теглещият лост, който отваря ключалката.
— А вратата от какво ще се отвори?
— Имам предвид силна пружина.
Самуел разгледа чертежа.
— А от какво ще се затвори?
— Този лост тук. Ще се плъзга към пружината от обратното напрежение.
— Ясно — каза Самуел, — може да проработи само ако вратата е окачена на добри панти. Иначе ще ти отнема два пъти повече време, отколкото двайсет години да избутваш кабриолета и да отваряш вратника.
— Понякога — запротестира Том, — ако си с плашлив кон…
— Знам — каза баща му. — По-важното е, че си доставяш удоволствие.
— Сега вече ме хвана! — захили се Том.
— Какво мислиш, Том, ще можеш ли да се справиш с ранчото, ако ние с майка ти направим едно малко пътешествие?
— Че разбира се! — каза Том. — Къде сте намислили да ходите?
— Оли ни вика да постоим у тях в Салинас.
— Но това е прекрасно! — извика Том. — Съгласна ли е мама?
— Съгласна е. Както винаги, забравя на каква цена.
— Чудесно! — повтори Том. — Колко време смяташ да ви няма? — Прилични на скъпоценни камъчета, язвителните очи на Самуел се вторачиха в лицето на Том. — Какво има, татко?
— Абе нещо в тона ти, синко, нещо съвършено дребно, едва го чух. Но го имаше. Том, сине, да знаеш, че ако имате някаква тайна с братята и сестрите си, мен това не ме интересува. Мисля, че така е добре.
— Не зная за какво говориш — рече Том.
— Благодари се на Господа, Том, че не пожела да станеш актьор. Много лош актьор щеше да бъдеш. Предполагам, че сте го измислили в Деня на благодарността, когато бяхте заедно. И сега всичко върви по мед и масло, нали? Тук виждам ръката на Уил. Но ако не искаш, не ми казвай.
— Аз не бях съгласен — рече Том.
— Не ти прилича — каза баща му. — Ти би пръснал истината в светлината на слънцето, за да я видя. Не казвай на другите, че зная. — Извърна се, но сетне се приближи отново и сложи ръка върху рамото на сина си. — Благодаря ти, синко, че пожела да ме удостоиш с истината. Не е особено умно, но е по-трайно.
— Радвам се, че ще отидете.
Самуел застана на вратата на ковачницата и зарея поглед в земята.
— Казват, че майката обичала най-много грозното си дете — рече той и поривисто поклати глава. — Том, ти беше откровен и аз ще ти се отплатя с откровеност. Само те моля да скъташ това в най-потайното си тъмно кътче и да не споменаваш нищо пред братята и сестрите си. Аз зная защо заминавам, Том, зная още и накъде съм тръгнал и съм доволен.
22
Шатокуа — религиозно-политически събрания по името на езеро Шатокуа в Зап. Ню Йорк, където Джон Винсент (методистки проповедник) и Луис Милър (индустриалец) създават свободен университет (4–18 август 1874) с културно-просветителска цел. — Б. пр.
23
Уилям Ашли Съндей (Бил) (1862–1935) — евангелистки проповедник; Уилям Дженингс Брайън (1860 — 1925) — водач на Демократическата партия, три пъти кандидат за президент, защитник на свободния труд против монополите, чийто лозунг е библейската фраза „Няма да наденете на труженика трънен венец, няма да разпънете човечеството на златен кръст“. — Б. пр.