Адам прати Ли да отнесе на Самуел Хамилтън бележка, с която го викаше да обсъдят пробиването на няколко кладенеца в новото му имение.
Самуел седеше на сянка и наблюдаваше сина си Том, който сглобяваше измисления от него нов и необичаен капан за еноти, когато Ли пристигна с колата на Траск. Скръствайки ръце в ръкавите си, Ли зачака Самуел да дочете бележката.
— Том — обади се Самуел, — смяташ ли, че би могъл да поемеш работата, та аз да изтичам до един пресъхнал човек, за вода да поговорим?
— А защо да не дойда с тебе? Може да имаш нужда от помощ.
— В приказките? Няма да имам. Ако стигне аз да си кажа думата, до копаене скоро няма да допрем. С кладенците вървят и много приказки, по пет-шестстотин думи за всяка лопата.
— Ще ми се да дойда. Нали у мистър Траск? Не можах да се запозная с него, когато е идвал.
— Това ще стане, когато почнем да копаем. Пък съм и по-стар от тебе. В преговорите аз държа първенството. Освен това, Том, енотът ще си пропъхне красивата лапичка ей тука и ще се измъкне. Знаеш колко е хитър.
— Това тука виждаш ли го? Навинтва се и се притиска. И ти да си, не можеш се измъкна.
— Защото не съм хитрец като енота. Все пак мисля, че си го изпипал. Том, момчето ми, хайде да оседлаеш Славословието, пък аз да кажа на майка ти къде отивам.
— Аз довел калуца — намеси се Ли.
— Да, но нали все пак ще трябва да се върна вкъщи.
— Аз довездам облатно.
— Глупости! — рече Самуел. — Ще си взема коня, с него да се върна.
Самуел се намести в колата до Ли, а тежко подкованият и оседлан кон затътри нозете си отзад.
— Как се казваш? — дружелюбно попита Самуел.
— Ли. Има и длуги имена. Но Ли е бастино, на семейство. Казвайте Ли.
— Много съм чел за Китай. Там ли си роден?
— Не. Тук лоден.
Самуел дълго мълча; каручката се заклатушка по коловозите, слизащи в прашната долина.
— Ли — поде най-сетне той, — не искам да го приемаш като неуважение, но никога не ми е било ясно защо вашите хора продължават да говорят завалено, след като някаква си неграмотна маймуна от черните ирландски тресавища, главата й пълна с галски, а езикът й като картоф, за десет години се научава да ломоти английски колкото за тройка.
Ли се ухили.
— Аз говоли китайски.
— Добре, допускам, че си имаш основания. Това не е моя работа. Надявам се, ще ми простиш, но не вярвам.
Ли го погледна и кафявите очи под заоблените клепачи сякаш се разтвориха, станаха по-дълбоки и вече не така чужди, станаха просто човешки очи, топли и разбиращи. Ли се изсмя.
— Това е повече от удобство — каза той, — дори нещо повече от самозащита. Прибягваме до него, за да ни разбират.
Самуел с нищо не показа, че е забелязал промяната.
— Първите две разбирам — замислено рече той, — но последното ми се изплъзва.
— Знам — каза Ли, — мъчно е да се повярва, но на мен и на моите приятели толкова често ни се е случвало, че вече ни се струва като правило. Ако се изправя например пред някоя дама или господин и му заговоря, както ви говоря сега, няма да бъда разбран.
— Защо?
— Очакват завален говор и само завален говор слушат. Но ако им говоря на правилен английски, няма и да ме чуят, значи няма и да ме разберат.
— Нима е възможно? Аз как те разбирам?
— Нали затова разговарям с вас. Вие сте от ония редки личности, които могат да сложат граница между наблюдението и предубеждението. Виждате нещата каквито са, докато повечето хора виждат само онова, което очакват.
— Не бях се замислял. Пък и не съм бивал поставян на такива изпитания като тебе. В твоите думи има искрица истина. Знаеш ли, много ми е приятно да разговаряме. Щеше ми се да ти задам сума въпроси.
— На вашите услуги.
— Сума въпроси. Ето например тази плитка на косата ти. Бях чел, че била отличителен знак на робите, наложен от манджурците, когато завладели Южен Китай7.
— Вярно е.
— Тогава, за Бога, защо я носиш тук, където няма никакъв манджурец?
— Говоря с китайски акцент, а плитката е китайски атрибут. Нали разбирате?
Самуел гръмко се засмя.
— С това би трябвало да ме убедиш. Да можех и аз да си имам подобно скривалище!
— Чудя се дали ще мога да ви обясня — рече Ли. — Много е трудно, когато няма сходство в житейския опит. Както разбрах, и вие не сте раждан в Америка.
— Не съм. В Ирландия.
— И за няколко години можете напълно да се обезличите. Докато аз, който съм роден в Грас Вели, ходил съм на училище и съм изкарал две-три години в Калифорнийския университет, нямам никакъв шанс да се смеся с вас.
7
Първоначално номади, монголските племена в Манджурия, сродни с тунгузите, завладяват голяма част от Китай и в 1644 г. основават там династия, приемайки китайската култура. — Б. пр.