— Но ние не можем да го пробием — каза Том. — Ще се наложи да се преместим на друго място.
— Ще му пуснем малко взрив — рече баща му — и ако не се разпука, тогава ще почнем нова дупка. — Той се изправи. — Сега трябва да се върна до вкъщи за барут и да наточа бургията. Хайде, защо не дойдете и вие с мен? Тъкмо ще изненадаме мама и ще я накараме да готви цяла нощ и да се оплаква. Така ще премълчи, че ни се е зарадвала.
— Някой идва насам, някой тича! — прекъсна го Джо. Наистина към тях в галоп препускаше конник, необикновен конник, който се бе разперил на седлото като вързана кокошка. Когато наближи, разпознаха Ли — лактите му подскачаха като криле, а плитката се мяташе като змия. Чудно бе, че изобщо се държи и че пришпорва коня до краен предел. Спря се задъхан и поде:
— Мис Адам казва ела! Мис Кати зле, идвате бълзо! Мис плаче и вика.
— Чакай малко, Ли — спря го Самуел. — Кога се започна?
— По закуска.
— Добре, успокой се. Как е Адам?
— Мис Адам луда. Клещи, смее, повлъща.
— Естествено — рече Самуел. — Ах, тия млади бащи! И на мен се е случвало. Том, метни ми едно седло, хайде!
— Какво е станало? — попита Джо.
Самуел присви очи и погледна най-малкия си син.
— Аз и двама ви съм измъкнал на тоя свят. И още не сте доказали, че според вас съм му направил лоша услуга. Том, ти ще събереш сечивата. Върни се у дома и наточи бургията. Сандъчето с барут е на лавицата в плевника, само че внимателно, ако ти харесва да имаш ръце и крака! Джо, ти остани да наглеждаш тук.
Но какво ще правя тук сам? — завайка се Джо.
За миг Самуел замълча. После продума:
— Джо, обичаш ли ме?
— Разбира се.
— Ако чуеш, че съм извършил голямо престъпление, ще ме предадеш ли на полицията?
— Какви ги дрънкаш?
— Ще ме предадеш ли?
— Няма!
— Добре тогава. В кошницата ми под дрехите ще намериш две книги. Нови са, тъй че бъди по-нежен с тях. Това е двутомникът на един човек, за когото светът тепърва ще има да слуша. Ако искаш, почни да четеш, все малко ще ти се отворят очите. Казва се „Принципи на психологията“, автор е Уилям Джеймс9, от Източните щати. Няма нищо общо с разбойника по железниците10. Само че, Джо, ха си ме издал за книгите, ха съм те погнал от вкъщи! Майка ти, ако усети, че си давам парите за книги, също ще ме изгони.
Том доведе оседлания кон.
— Може ли след него и аз да ги прочета?
— Да — каза Самуел и преметна леко крак над седлото.
— Хайде, Ли!
Китаецът настояваше да препуснат, но Самуел го озапти:
— По-спокойно, Ли! Обикновено раждането трае по-дълго, отколкото си мислиш.
Известно време яздеха, без да продумат. След малко Ли се обади:
— Жалко, че сте си купил тези книги. Аз ги имам в сбита форма, в един том, само основните текстове. Можех да ви го заема.
— Тук ли ти е? Имаш ли много книги?
— Тук не много, трийсет-четирийсет. Но сте добре дошъл, ако някоя не сте чел…
— Благодаря, Ли. Бъди сигурен, че при първа възможност ще ги прегледам. Знаеш ли, можеш да говориш човешки и с моите момчета. Джо е малко по-лековат, но Том е сериозен и може да му бъде от полза.
— Трудно ще се реша, мистър Хамилтън. Стеснително ми е да разговарям с непознати, но щом казвате, ще се помъча.
При падината, в която се намираше къщата на Траск, подкараха по-бързо.
— Кажи — поде Самуел, — как е майката?
— Предпочитам вие сам да видите и да решите — каза Ли.
— Нали разбирате, когато човек живее сам, както е с мене от толкова време, умът му може да изхвърчи по най-нереалната допирателна, ако социалният му свят излезе дори за малко от релсите.
— Да, знам. Но аз не съм сам, макар че също хвърча по допирателна. Може би не същата.
— Значи не мислите, че си въобразявам?
— Не го зная какво е, но за твое успокоение мога да ти кажа, че и аз имам чувството за някаква чудата особеност.
— Ще излезе, че и с мен е същото — рече Ли и се усмихна. — Да ви кажа ли докъде съм стигнал? Откакто съм дошъл тук, все си припомням китайските приказки, които баща ми разказваше. При нас, китайците, демонизмът е доста добре развит.
— Смяташ, че тя е демон, така ли?
— Разбира се, не — отвърна Ли. — Вярвам, че съм далеч от подобна глупост. Но не знам какво е. Как да ви кажа, мистър Хамилтън, у слугата се насажда способността да усеща вятъра и да съди за климата в дома, където работи. А тук има нещо нередно. И може би то е причината да си спомням бащините приказки с техните демони.
— Вярваше ли баща ти в тях?
— О, не! Но смяташе, че трябва да познавам изворите. И вие, хората на Запада, също сте увековечили не един мит.
9
Уилям Джеймс (1842–1910) — американски философ и психолог, брат на писателя Хенри Джеймс, автор на „Принципи на психологията“ (1890). — Б. пр.