1. Главная
  2. Книги
  3. Пеева Бинка
  4. На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)
  5. Страница 13
Выбрать главу
КАКВО ми остава, когато те няма, освен природосъобразен живот. Да се наливам с ракия, да изпушвам по две кутии, да се будя нощем, удавена в пот, и да измислям стихове, без да ги записвам.

ТРЪГНАХ СИ

ВИДЯХ през стъклото бляскави локви, захапани в крайчеца от студа изкорубени покриви, лакирани от ситен, невидим дъжд криви попътни черници с опнати черни пръсти сенки от неизвестни човеци в бяла мъгла дрипави ракити край бавни мътни реки.
Видях земята в цвят който би имало златото ако можеше да ръждясва.
Видях неща които щяха да имат значение ако ги гледах с теб.

НЕ МОГА

РАЗДЕЛЯМ ТЕ НА ЧАСТИ Една да си стои във къщи (където мен ме няма)
Една с морето да се среща (където мен ме няма)
Една по пътища да скита (където мен ме няма)
Една да трупа въпросителни — една да отговаря Една да прави бодри планове — една да ги събаря Една в копнежите си да повярва — една да ги задрасква
Разделям те на части НЕ МОГА ДА ГИ СЪБЕРА

ПРОПОВЕД ОТ ДВАДЕСЕТИ ВЕК

ДОШЛО е време за разхвърляне на камъните.
Най-добре в градината на съседа.
Ако няма градина през прозореца.
Ако е високо и не може да се стигне просто се изчаква съседът да излезе и тогава камъните се разхвърлят около неговите нозе.
Ако някой го улучи
стават нещастни случаи
още по-добре.

ПРОЗЕЛИТИ НА ПРАВИЛНАТА ВЯРА

СЛАГАТ БЕЛИ РИЗИ обличат бели костюми говорят прекрасни думи думи думи чисти думи чисто и просто думи само думи самоиздръжка самокритика саможертва самоуправление
самоизмама самомнение саморазправа самоизяждане самозалъгване самоуправство самодоволство самоуспокоение самозаблуждение

МНОГО СТАРИ ПРЕДЧУВСТВИЯ

Понякога мисля че този свят шумен и тъжен е съвсем ненужен щом момичетата заспиват разплакани щом мъжете заминават нанякъде уж съвсем закратко и забравят да се завърнат а незабравилите загубват своята щастлива тайна да се завръщат очаквани.
Моето сърце и чашата са скачени съдове. Червеният огън в стъклото подпалва стихията в мускула. Червени отблясъци пулсации. Обичам трансформациите на червеното но избирам рубина цвят на силно вино.

МАРТ, ПОСЛЕ

Грешиш, казва той, в деветдесет процента от случаите грешиш. Но нали в останалите десет съм права, мисли тя по-късно, а в тия десет процента се събира всичкият ужас, цялото предателство. В момента обаче се сеща само да отговори тъпо, че не е така. Нищо. Това е етап от лечението. Първо се ужасяваш от наглостта му. Не ти се вярва, че срещу тебе е Той (Той е единствен и не е такъв!). С времето започваш да привикваш. Той не е единствен и е точно такъв.

Напразно всяка сутрин от тая проклета година е чакала да се случи чудото, и да се

изтрие злото, и да се върне животът. Чудеса няма.

Всички са еднакви и портретът на незнайния мъж е просто един фалос. Не много голям.

При мъжете е важно не кой е по-добър, а кой е по-малко лош.

* * *

… Пази си душата, момиче, казва Данчето, пази я от лошо, от лоши мисли, погледни се колко си хубава и млада, и деца имаш, които разчитат на теб, и имаш още дълъг живот, нали не искаш да си развалина? Бъди егоист. Мисли за себе си: какъв е твоят егоистичен интерес? Да запазиш живота си. За тия десет години си получила всичко — любов, семейство, сигурност, внимание, авторитет. Знаеш ли колко много са жените, които частица от това нямат! И пак се взимат в ръце, намират основание да живеят. Обичай се. Гледай често небето, забравяш да го гледаш, гледай се в огледалото, радвай си се. Нямаш право да се чувстваш нещастна, защото не си.

Take it easy! Don’t worry! Животът ме иска! Виновна ли е Жени, че обича живота! Нашият купон тече — да не го изпускаме.

Други скръбни вести

Евгения взема днешния вестник. И намира новината, че Иво е мъртъв, най-вероятно убит. Кошмар.

Иво е Този, с когото изневери на Първия си мъж за Първи път.

Бог й е свидетел, че много се съпротивляваше на това. Не го искаше, защото си представяше, че трябва да бъде вярна съпруга (на 22 години) и се залъгваше с надеждата, че ако му е вярна, може пак да го заобича. Защото вече не бе обзета от неговия, от чуждия дух, трепетът беше изчезнал, магията бе свършила и тя истински страдаше от загубата.

~ 13 ~