да я идентифицира. При първата бъбречна криза отидох на гинеко-
лог. Не знаех какво ме боли просто. При първите спазми на гастрита
дълго време смятах, че съм гладна. Първите тежки кризи на ревност
оприличавах на любов.
Дай му да ти се качи на главата, защото там ще му е неудобно.
СЕПТЕМВРИ, ПОСЛЕ
Жената бяга нагоре по изронените стълби към стадиона и плете крака в чехли с дебела подметка, които й пречат да усеща терена.
Ако би се сетила да ги събуе, може и да се закрепи, но не се сеща и се изтърсва, обелва десния си лакът и натъртва задника си отдясно. На другия ден ще замазва с фон дьо тен синината около дясното си око и ще се опитва да си обясни защо е бягала посред нощ по тия стъпала. Ще си внушава, че е бягала от мъжа.
Но това не е съвсем цялата истина. Да, тя е спряла таксито и е слязла, не е искала повече да бъдат заедно (защото винаги, като е с него, усеща, че най-съкровеното място е заето, там се е намърдала още една „тя“, но именно той я е пуснал), да, преди това го е нарекла боклук, да, още преди това той се е събличал в бара сред девойки от коловете, и са го снимали, и тя е вдигнала скандал да й дадат лентата, и са й дали някакъв — фалшив вероятно, осветен филм, да, всичко това я е изтормозило и изпълнило с гняв и отвращение.
Но сега бяга главно по една причина — защото се е налюскала. Пияна е. Пада, мъжът я настига и я удря по лицето. На другия ден ще твърди, че й е пляскал шамари, за да дойде на себе си. Синината под окото е от падането на слепоочие. Не ми е ясно как оживя след такова падане, казва той. За щастие? Жалко?
Не се разбира.
Завеса.
Пламен. Вторият по време от мартиролога. Той беше много влюбен в Евгения. С една горчивина, която излъчваме вероятно всички, когато усещаме, че не ни обичат равно на нашата обич. Тя не беше влюбена в него, само увлечена. Впрочем, той сякаш носеше в себе си някаква горчивина изобщо. След като загина така абсолютно нелепо, тя започна да си внушава, че по някакъв начин се е чувствал обречен. Но може и да е точно така. Случайно ли беше се женил за две жени с еднакво име, при това толкова рядко, че Евгения просто не е чувала за трета жена, която се казва така. Зариа — Зариана. Омагьосващо.
И как загина — не знае за друг подобен случай. Прибирали се с още един колега от командировка, спрели да се изпикаят в Балкана по тъмно, и Пламен изчезнал. Паднал в една урва.
Няма „лепа“ смърт, но тази е толкова нелепа, че я разбива.
Извадили го прекалено късно. Когато се сети за него, винаги се моли: дано да не е идвал в съзнание!
Пламен, когото в редакцията не обичаха много и го смятаха за кариерист, пък и той наистина правеше кариера, беше същевременно нежен поет. Посвети на Евгения стихове, в които сприите разкъсваха душата, но къде ги е прибрала — не помни.
Загубени са. Тъпо.
Пламен обожаваше двете симетрични трапчинки на гърба й, точно под кръста, малко над дупето.
Пламен галеше ръката й, гледаше я право в очите и в погледа му винаги висеше един и същи въпрос. Не получи отговор.
Заради Пламен не отиде на един от последните рождени дни на Татко. О, колко сме глупави, когато смятаме, че има време за всичко!
С Пламен изневери на Петьо, но за малко.
Ето ги на снимка няколко години след късата им връзка. В една кюстендилска застава — те тримата с Петьо, още Сашо от Кюстендил и неколцина офицери — граничари. Точно се е върнала на работа, след като роди дъщеря си. Стрелят с макаров по мишени, но пистолетът не е точен, тя не улучва, въпреки че е добър стрелец. Много са весели всички. За какво събитие — девети септември, или нещо земеделско? — са спретнали такъв голям екип — не помни.
Пламен. Горчивината си е там, дори в широката му за момента усмивка. Остават му само още пет години.
Нещо встрани
ОЩЕ МАЛКО ЗА СТРАДАНИЕТО
В двора на съседите, закътан и топъл, рано-рано е цъфнала голяма череша. Вали, вали, от снощи не е спряло, равномерно и пълноводно.
Деветгодишният ми син наблюдава с възторжени очи дървото, но
изведнъж помръква:
— А няма ли да се развали от дъжда?
— О, не! — отговарям авторитетно. — Но сигурно няма да върже
плод, защото дъждът ще измие прашеца от тичинките и плодниците на цветчетата няма да се опрашат. Няма да има череши.
— И на дървото няма да му е добре… — натъжава се пак той.